И кономиката продължи да ускорява темповете, с които растеше през четвъртото тримесечие на 2004 г., пише в доклад за "Икономическата политика в България" на независимата агенция "Индъстри Уоч", информира БНР.
Растежът на БВП достигна 5,6% за миналата година и номинално погледнато, икономиката произвежда 19,4 млрд. евро годишно или около 2/3 повече от 1998 г., пишат от "Индъстри Уоч". През последните четири години нетното финансово богатство на домакинствата в България е нараснало с около 85%, се посочва в доклада.
Процесът на натрупване на финансови активи е съпроводен с нарастване на задлъжнялостта, при това с много по-бързи темпове. Годишният ръст на увеличаване на дълга за 2004 г. е около 80% и към края на миналата година дългът на домакинствата към банките надхвърли 4,3 млрд. лв., което е близо седем пъти по-високо от равнището през 2000 г.
Този процес продължава и през първото тримесечие на 2005 г. и дългът вече достига 5,1 млрд. лв. Ако към финансовото богатство се добави и реалното богатство под формата на жилищни градски имоти, към края на 2004 г. общото богатство на българските домакинства достига близо 80 млрд. лв.
Към края на 2004 г. общата стойност на жилищата в градовете достига 65 млрд. лв. В тази сметка "Индъстри Уоч" включва само градските жилища.
Трайно подобряваща се макроикономическа среда оказва силно позитивно влияние върху обемите и моделите на спестяване, пише в доклада. Динамичното развитие на финансовите пазари води до разнообразяване на спестовните продукти.
Подобряването на защитата на миноритарните акционери, търговията с компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове, както и активизирането на приватизацията на държавни активи през фондовата борса, оказват стимулиращо влияние върху търсенето и стойността на вложенията на хората в акции.
След 2001 г. финансовото посредничество в България трайно се задълбочава, смятат в "Индъстри Уоч". Това развитие е повлияно от успешното приключване на приватизацията на банките и повишаването на доверието в банковата система, се посочва в доклада.
В частния сектор, без земеделието, заетостта се увеличи с около 200 000 работни места през изминалите две години. В същото време заетостта и в бюджетната сфера се е увеличила с над 60 000 души.
От "Индъстри Уоч" препоръчват да не се създава изкуствена заетост чрез държавни програми, а правителството да се въздържа от скорошно увеличение на минималната работна заплата. Основен риск пред бързия ръст на икономиката е възможното увеличаване на общата данъчна тежест, смятат в агенцията.
В международен план България преразпределя сравнително повече от почти всички страни - нови членки на ЕС, което застрашава конкурентната й позиция в привличането и задържането на инвестиции в икономика, пише в доклада.
При почти завършилия процес на приватизация, облекчаването на тежестта на държавата върху частния сектор минава през повишаване на ефективността на публичните разходи, смятат в агенцията.
Политическият механизъм за постигането на тази цел е да се следват принципите на програмното бюджетиране на публичните разходи, посочват от "Индъстри Уоч".
