Последното предсказание на Нострадамус

И ми се показа страшно видение. Обезумях от ужас за туй, що предстоеше да изживее човечеството след повече от пет века. Но аз го видях в ума си и с очите си и цял треперя от жестокия край на хората.

Много страшни събития от бъдещето видях за последните години. Описах ги скрити с шифър в четиристишия, за да не плаша без време хората от моето време, но да предупредя утрешните хора, които ще ги разчетат. Но сега говоря открито, защото последното ми видение не се отнася до един владетел или отделна страна – то е бедствие, което може да погуби цялото човечество. Защото ще дойде от ВОДАТА.

Видях как дете проплаква в майка за капка вода. Видях брат да убива брата за глътка живителна течност. Видях немощни, болни и старци да се мятат като риби на сухо и да молят смъртта за милост. Видях страшна суша в единия край на Земята и потоп в другия й край. Видях над 360 милиона души под вода - две трети от градовете на Европа - и още около 100 милиона от Китай. Преди още да е свършил ХХІ век наводнения ще направят необитаеми огромни площи от Исландия, Шотландия, Дания, Холандия, Великобритания, Ирландия, Канада. От топенето на юг ще пострадат всички островни държави в Тихия и Индийския океан.

И видях още като страшно чудовище главния виновник за повечето от тия беди. Не можех да повярвам, но това беше ГРАДЪТ – мястото, което векове наред ще ни се струва белег на напредък и ще ни примамва към себе си. Ще минат много векове, преди учените да започнат да бият камбаната каква заплаха за оцеляването на човечеството е бързата и неконтролируема урбанизация. Още през ХХІ век градското население в развиващите се страни ще започне да се увеличава с по един милион всяка седмица! Хората, въпреки все по-нарастващия брой природни катаклизми, смъртоносни болести, глад и войни, ще станат с няколко милиарда повече. Повечето от градовете ще са в руини и хората ще се избиват за вода. Водата още през ХХІ век ще стане по-скъпа от петрола! Още през 2008 година една трета от населението на Земята ще страда от недостиг на вода. През 2010 г. около 40% от хората ще рискуват живота си ежедневно, ползвайки заразени водоизточници. През 2030 г. близо половината от населението на Земята няма да има достъп до годна за пиене вода, а през 2050 г. водната криза ще засяга вече 4 милиарда души.

Сега ние приемаме водата за неизчерпаема даденост. Така ще мислят хората много векове наред, докато изсичат горите и замърсяват почвата. И докато стават все по-лакоми. През ХХІ век 70% от прясната питейна вода ще отива за земеделието. Всяко нещо, което тогавашните хора ще ядат или ползват, ще коства хиляди литри вода: за един килограм хляб – 1300 л вода, за 1 литър мляко – 1000 л вода, за 1 литър вино – 900 л вода, за литър бира – 300 л, за чашка кафе – 200 л, за чифт дънки (вид панталон) – 7000 л, а за направата на един автомобил (това са едни много сложни и бързи машини, с които ще се пътува в бъдещето) – цели 150 000 литра вода! Всичко това са неща, които почти всеки от бъдещето има и ползва в големи количества. Малцина се замислят, че живеем не само от днес за днес. Те предупреждават: “Градовете са основен виновник за глобалното затопляне. На тях се пада 80% от консумираната енергия и 60% от общите емисии на парниковите газове.” ( Дори моят ум на учен не разбира всичко от това, което ми се показа от бъдещето, но знам, че за хората от онова време ще е ясно. )

Видях още една красива малка страна – България – която и в ХХІ век все още ще има чиста и вкусна вода за пиене. Но ще си позволява загубата на вода в градовете да е между 70 и 85%, докато в градовете на западна Европа тя е само около 12%! Какво безумно разхищение! Ще дойде ден и в България от кранчетата да тече нещо мътновато и безвкусно, като в Америка. Как не го разбират, при условие, че още в ХХ век близо 300 български селища живеят на воден режим, и то в страна, благословена с вода! Ще изчезнат градските чешмички по улиците, вкъщи и по улиците вода ще се пие само от бутилки, които наричат “пластмасови”, но водата в тях не е безвредна, а самите опаковки за столетия напред ще замърсят Земята.

Защо казвам всичко това? Може ли човечеството да избегне участта, която видях? Сега е едва началото на ХVІ век. Хората по природа са толкова неразумни и алчни, а с вековете ще стават все по-безмилостни към Земята и нейните дарове и сами ще причинят собствената си гибел. Но ако са предупредени навреме? Биха ли могли поне да отдалечат ужасния край? Ще ми се да вярвам. Длъжен съм да опитам! Може на нищо друго, предсказано от мен, да не вярвате, но повярвайте на това предупреждение! Знам, че моето име ще бъде познато във вашето време. Послушайте Нострадамус: ПАЗЕТЕ ОТ ВСИЧКО НАЙ-МНОГО ВОДАТА, ТЯ Е ЖИВОТ! И хората, и градовете, и животът на Земята ще съществуват само докато има вода!