Христо Христов: Изтичането на информация - демонстративна корупция

У нас стана практика акциите срещу представители на подземния свят да са предшествани от изтичане на информация - или от МВР, или от прокуратурата - и набелязаните фигури вместо изненадани да са неизменно подготвени.

Последният пресен пример за това е операцията по задържането на Златомир Иванов-Баретата. Дни преди прокуратурата официално да обяви официалното разследване срещу него за участие в престъпна група за наркотрафик, както и за убийства, Баретата "прогнозира" във в. "Труд", че ще бъде арестуван, а домът - му претърсен.

И в деня, когато трябваше да бъде арестуван, изчезна, поставяйки в конфузна ситуация държавното обвинение, чиито представители се принудиха да го призоват чрез медиите да "приключи с туристическите си обиколки в планината и да дойде при нас".

Два дни по-късно Баретата се предаде в ДАНС (по думите на адвоката му, защото напоследък в полицията са станали няколко съмнителни случаи на смърт), а камерите документираха доброто настроение и широката усмивка, с която показваше белезниците си.

Така е при всеки по-значим случай

Вече е правило при всеки по-сериозен случай да се заговаря за изтичане на информация. Така беше с показната акция на прокуратурата, следствието, МВР, ДАНС, Агенция "Митници" и Националната агенция по приходите срещу т.нар. братя Галеви в Дупница.

През октомври 2008 г. Христофорос Аманатидис-Таки също се оказа добре информиран и се покри, преди да бъде обявен за издирване.

През ноември, дни преди прокуратурата да повдигне обвинение срещу Христо Ковачки, бизнесменът предприе изпреварващ ход и в интервю във в. "24 часа" сам призова прокуратурата и данъчните да го проверят.

Не е необходимо да се припомня, че по делото срещу бившия директор на "Топлофикация" Валентин Димитров изтичането на информация позволи той да оперира с банковите си сметки. А постоянният теч от разследването към определени фигури от БСП доведе до политически оставки.

Не на последно място при скандала за корупция в МВР миналото лято, завършил с оставката на министър Румен Петков, стана ясно, че бившият зам.-директор на ГДБОП Иван Иванов е предавал информация към разработвани лица.

Явлението е отдавнашна грижа и на Брюксел. В доклада на Европейската комисия от юли миналата година влезе констатацията на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, че по делата в България има често изтичане на поверителна информация със силни съмнения за намеса на организираната престъпност.

Словесните "действия" на институциите

На този очевиден и дълбок порок на правоохранителната система и държавното обвинение институциите продължават да отговарят с нищо повече от констатации на вече известните факти.

Неотдавна главният секретар на МВР Павлин Димитров публично заяви, че 64 служители на МВР са предадени на следствието за изтичане на информацията към лица от престъпния свят.

След случая с Баретата министърът на вътрешните работи Михаил Миков пък почти обвини медиите: "Това е стар проблем. Информация изтича и през медиите, които са добре информирани..." Само че преди да изтече от медиите, тази информация откъде е изтекла към тях?

Нито от МВР, нито от прокуратурата са дали да се разбере, че са предприели нещо конкретно по ограничаването на този явно доста широк и свободен теч.

За да стане още по-ясна сериозността на проблема, следва да се отбележи, че в повечето случаи става въпрос за изтичане на класифицирана информация, тъй като полицейските разработки носят печати за различно ниво секретност.

Вече на всички е ясно, че МВР и прокуратурата добре осъзнават проблема, но до логичното продължение с вземането на адекватни решения и бързото им прилагане така и не се стига.

Смазаният механизъм на корупцията

Точно това игнориране на решенията и действията срещу изтичането на информация към престъпните групи и фигури най-точно отразяват равнището на корупция в държавните институции, ангажирани с противодействието на престъпността.

Казано иначе - именно корупцията в МВР и прокуратурата е причината добре смазаният механизъм за изтичане на информация не само да работи без засечка, но и приложението му да нараства застрашително през последните години. Случаят с бившият зам.-директор на ГДБОП Иван Иванов е показателен за високото ниво, на което този механизъм работи.

За всички е ясно също така, че в крайна сметка изтичането на информация води до силно стесняване на възможностите за събиране на доказателства, които да са годни пред съда. Това от своя страна предопределя резултата от образуваните впоследствие съдебни процеси. Той също е ясен. А очакванията на обществото и на Брюксел за осъдителни присъди най-вероятно ще си останат проява на наивен оптимизъм.