У гаров в"Провинциални анекдоти" от Ал. Вампилов, Кросното в "Сън в лятна нощ" от Шекспир, Барах в"Принцеса Турандот" от К. Гоци, Данко Харсъзина в "Господин Балкански" от Г. Данаилов, Методи в "Одисей пътува за Итака" от К. Илиев, О`Хара в "Арсеник и стари дантели" от Дж. Кесълринг, Уилфред Бонд в"Квартет" от Р. Харвуд) и мн. др.
Последната роля на Димитър Манчев е Поцо от "В очакване на Годо" от С. Бекет, постановка на Лилия Абаджиева през 2008 г.
В киното: "Горещо пладне" (1966), "Топло" (1978), "Роялът" (1979), "Краят на песента" (1971), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973), "Оркестър без име" (1982) и др.
Животът му мина рамо до рамо с приятелите му, великите артисти, вече покойните Енчо Багаров, Георги Парцалев, Григор Вачков, Нейчо Попов, и любимите му Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Васил Попов...
През последните години страдаше от тежко заболяване, но продължаваше да играе. Казваше: "Стъпя ли на сцената - всички болежки изчезват. Забравяш всичко. Наистина сцената лекува, макар и за кратко. Няма да забравя - преди години майка ми почина, а същата вечер имах представление. Ръководството на театъра ми предложи да го отложи, но аз, като си представих колко много хора ще се върнат, излязох на сцената и играх. Разбира се, мъката не изчезна, но поне за малко забравих за нея..."
Обичаше до полуда футболния тим на "Левски".
Поклонението ще бъде на 16 януари (петък) от 12 ч. във фоайето на Сатиричния театър.
