Пресъхнаха сълзите. Отпуснах се отмаляла до тъжния орех. Тревожна главата ми клюмна надолу. Сякаш заспивам, а чувам смътно песен -- нестинарска. Земята е въглен, а ние всички танцуваме огнено. Песни пеем -- за дъжд. Превивам гърба си под жаркото слънце, сякаш пламвам и сменям цвета си. И сънувам - светът е пак хубав! Шарен, усмихнат, окъпан. Аз пак съм кралицата на нашата поляна - стройна, с червена, разкошна премяна. С пълни шепи нося вода, но внимавам да не я разпилея. Бавно отпивам и давам на мака до мене... Той червенее и помахва с листа: „Благодаря!". Бели облачета ронят сълзи благодатни, реката събира ги и ги носи нататък... Така кръговратът движи нещата, всичко тече по правилата. Животът нашепва „Ценете водата..."!
Прекрасна картина от майстор художник -- цветовете ту ярки и маслено ясни, ту леки, пастелни и полупрозрачни, на места акварелни, на други графични, но винаги тъй хармонични! А леко дихание, загадъчен шепот, носи сказание, приказна песен... Подема я ручей и я носи в гората, гората - в полето, полето -- в къщята! И всички запяват, празнуват живота, с чудната хубост, с вкуса, с аромата, с лекия, живителен допир на водата. Последната капка дори е събрала цял един свят и ново начало.
И се сепнах, пробудих, изправих главата. Всичко е тук както го знам! „Кошмарният сън за урок ще е знай, помни го и пази скъпоценните капки! Живей и обичай, бъди отговорен, вземай и давай и умей да цениш! Аз отивам нататък, че в селото спят, а последният утринен сън се помни най-дълго! Задача не лесна е туй, в съня на всеки и всичко да се явя, мирогледа на цял един свят да променя! Животворни потоци се леят сега, ала до кога? Помисли за това!"
