Д окато се опитвам да се ориентирам в поредната учителска покана за преговори към правителството, с елементи на заплаха за провал на край или начало на учебна година, ме наляга натрапчиво усещане, че чета каталог с материали на PR агенции - кратки ефектни фрази, оскъдна информация, обмислена визия, висока честота и т.н.
Тук-там някой независим експерт, непринадлежащ към нито една от спорещите страни, казва по нещичко с обосновка или намеква за прогноза на ефекта от една или друга възможна мярка (ваучерна система, ниска ефективност на образованието и пр.).
Тревожно е. Дали пък към момента вместо реална публична политика в България нямаме просто добър счетоводен баланс - с хубав излишък, "преизпълнен бюджет" и "строг контрол", опакован в управленски PR? Не, че PR-ът е лошо нещо. Напротив, даже може да повиши ефективността на публичната политика.
Проблемът е, че единият гол PR е крайно недостатъчен за нормалното функциониране на съвременно гражданско общество, от което се очаква членовете му да могат да направят
информиран избор между различни предлагани решения
и да споделят идеята, че публичните институции, включително училището, съществуват (т.е. гражданите ги издържат с отчисления от доходите си), защото са обществено необходими, а не защото трябва да има и такъв раздел в националния бюджет или да се осигури заетост на N броя работещи.
Ето какво разбрах от след 7-8 часа ровене из каталога на PR съобщенията по повод претенциите на учителите, въоръжена с добро образование, достъп до ИКТ, търпение и 8-годишен опит в сферата на училищното образование:
Учителите искат в общи линии четири неща: достойни възнаграждения (100% и нагоре актуализация), продължаваща квалификация, ясен календар на безкрайната ни образователна реформа и нормативно фиксиране на отговорностите на родителите за децата - по такъв начин, че да се възстанови балансът на отговорностите между семейството и училището.
Правителството в общи линии иска три неща: да бъде оставено на спокойствие да работи по бюджет 2008, вместо да ревизира бюджет 2007, в който не може да се направи нищо повече от вече предвиденото +10% (инфлационна актуализация) и 13 млн. за диференциация за 6 месеца (средно по 25 лв. на учител), да не му се налага в навечерието на местните избори през септември да управлява национална образователна криза, вместо да прави избори и първите конкурси за субсидиите от европейските структурни фондове и (ех, ако можеше само с PR) заетите в публичния сектор да разберат и приемат, че заплатите им няма как да растат с по 100% в следващите 4-5 години.
Останалите граждани искат най-вече да разберат за какво точно става въпрос, какви са възможните решения (ако има)
и как да изразят мнението си по тях (ако то изобщо се търси)
Това е по същество, като махнем ефекта на PR-а. Вижте как изглежда същата информация в суров вид, взета направо от най-широко публикуваните новини и съобщения по въпроса (не е трудно да познаете на коя страна в спора принадлежат отделните съобщения):
Учителите са мизерно платени./Учителите не са най-зле платените в публичния сектор - социалните и медицинските работници са по-зле платени от тях.
Учителите намаляват и остаряват./Учителите са прекалено много за намаляващия брой деца в училище.
Приемливото увеличение на учителската заплата е 100% веднага и още 100% от 2008./Възможното увеличение на учителската заплата е 25% от 2008 г./Няма да се увеличават заплатите в публичния сектор.
Средната заплата в сектор образование е 313 лв./Средната заплата в сектор образование е 402 лв.
67% от учителите са синдикирани само в СБУ (КНСБ)./Синдикатите са неефективни и членството в тях няма смисъл за учителите, време е да се променят нещата в синдикатите.
Учителите са свръхквалифицирани, но вземат два пъти по-малко от шофьор в градския транспорт./Квалификацията на учителите е остаряла и недостатъчна и те не се справят добре с учителските си задължения.
Учителите няма да приключат тази или няма започнат следващата учебна година./Учителите ще приключат учебната година, защото процедурите решаване на трудови спорове не позволяват да стачкуват сега и вероятно ще започнат новата учебна година, ако преговорите по исканията им се провалят или проточат достатъчно дълго през лятната ваканция.
Бюджетният излишък трябва да се разпредели за повишаване на заплатите в публичния сектор./ Бюджетният излишък не трябва да се разпределя, той е гарант за стабилността на икономиката при настоящото отрицателно външнотърговско салдо./С парите от бюджетния излишък не може да се направи никакво съществено увеличение на заплатите в публичния сектор.
Разликите са очевидни. Мотивацията също
С PR техника по лесно се поставя фокус, работи се с по-малки количества информация и по-лесно се задържа/отклонява вниманието на "общественото мнение". Само че, ако нещата останат в полето на PR-а, учителството по дефиниция губи в спора, особено несиндикираното, което има най-ограничен PR капацитет и достъп до канали за комуникация.
В крайна сметка и правителството, и учителството не могат да се надяват на някаква сериозна подкрепа от страна на останалите граждани, нито на сериозен обществен дебат, ако не променят радикално комуникацията с тях и информацията, която им представят.
Още по тревожна от разликите обаче е пълната липса на информация по въпроса предстоят ли или текат преговори по отправените предложения - кой, кога и по какви процедури води преговорите; за какво се преговаря - само за заплати или и за всички искания, и какви са предложенията на правителството извън заплатите или поне дали върху такива предложения се работи.
Впрочем заради ограниченията във формата на PR съобщенията така и не стана докрай ясно предлаганите от министъра на образованието +25% (преразпределяне на "икономии от оптимизация") дали ще може през 2007 или чак през 2008 за стигнат до учителите. Нито дали предстои през 2008 да се реализират още икономии от оптимизация.
А в суматохата една от медиите дори ни съобщи, че тези "икономии" били същите 170 млн. лв., вложени в националните програми за развитие на образованието 2007, което трябва да е някаква грешка в разчитането на положително PR съобщение за това колко средства се влагат в образованието през 2007.
Мащабите на искането на учителите са като за ниво МС, но от активното използване на PR техники, изглежда, като че ли реакциите са на отделни министри - на финансите и на образованието, кой когато свари - кратки срещи пред камери, внезапна учтивост към синдикатите, провалили наскоро най-безцеремонно тримесечни консултации върху критериите за диференциация на възнагражденията на училищно ниво, отделни кратки изявления и т.н.
Има поне три причини да ни вълнува всичко това
независимо дали лично пряко ни засяга. Защото проблемът е стар, изостря се и все се заобикаля с временни палиативни мерки и PR. Хубаво е поне да опитаме да му намерим някакво по-устойчиво решение по прозрачен начин и после всички да помагаме то да се случи наистина.
Защото харчим за образование 167 млн. лева месечно само от държавния бюджет. Независимо какъв процент от БВП е, сумата е достатъчно голяма, за да не е никак без значение каква образователна услуга стига до децата ни на тази цена.
Защото всички имаме интерес да се появи ясен календар на проточилата се образователна реформа и да се уверим дали Националната програма за развитие на училищното образование 2006 - 2015 е, както ни уверяваха преди година, рамката на политическия консенсус и правилната посока за развитие, или е само още един пожелателен програмен документ, необезпечен с ресурси и политическа воля за прилагане, който е бил просто част от предприсъединителен PR.
Авторката е програмен директор на фондация "Пайдея"
