"Сред родните периодични издания "Мурзилка" заема особено място. Списанието стана верен приятел и съветник на няколко поколения деца, а и днес интересът към него не е намалял - се казва в поздравлението на Путин. - Интересните и поучителни истории, разказани на страниците му, са първите уроци по справедливост и доброта. Те разкриват пред децата необятния свят на руската литература и изкуство, запознават ги с географията и историята на родината."
През 1924 г. писатели и художници се събрали и решили да направят списание за деца. Речено-сторено. Написали разказчета, стихотворения, нарисували картинки. Но нямали име за списанието. Мислили, спорили и някой си спомнил за популярно преди революцията книжле, в което се разказвало за веселите приключения на малки горски същества, странстващи по света. Сред тях бил и немирникът Мурзилка.
Името било истинска находка и се утвърдило като наименование и за списанието, и за героя. Но с това терзанията на редколегията не приключили. В книгата Мурзилка бил описан като гном, а в списанието се превърнал в малко бяло кученце, което пътешества по света със своя стопанин Петя.
Този нов "имидж" на палавото същество обаче не се понравил нито на художниците, нито на децата. Постепенно героят започнал да се появява все по-рядко, докато накрая изчезнал съвсем. Без герой обаче детското списание е скучно.
Тогава, през 1937 г., редакцията помолила известния художник Аминадава Каневский да измисли нов образ на Мурзилка. Така по страниците на списанието се появява пухкавият вълшебен герой, жълтичък като глухарче, с червена баретка и шал и с фотоапарат през рамо - такъв, какъвто го познаваме и днес.
Мурзилка е весел, находчив, любознателен, понякога щур, с една дума - връстник на своите читатели. Децата го заобичват от самото начало и му поверяват тайните си, чакат съветите му, обаждат му се по телефона и дори го канят на гости. Те вярват, че на света съществува такъв добър и разбиращ Мурзилка и че могат да му се доверят и да потърсят неговата помощ и в най-трудната минута.
