К огато се опитвате да разгадаете жаргона на ЕС, проблемът е, че половината от времето се нуждаете от политически речник, а през останалата половина - от географска карта, коментира ДПА.
Понякога ви се струва, че половината от основните политики на ЕС носят имената на градовете, където са създадени. Проблемът е, че прякорите никога не се придружават от бележки под линия, оставяйки неподозиращия посетител да се потопи в море от географски названия.
Барселона е най-известна в ЕС като мястото, където европейски, северноафрикански и близкоизточни лидери се срещнаха през ноември 1995 г. , за да се опитат да подобрят често обтегнатите си отношения.
Резултатът е "Барселонският процес", чрез който ЕС се стреми да засили търговските и политическите връзки със средиземноморските си съседи, като същевременно ги приканва да направят повече за човешките права и регионалния мир.
Процесът рядко е бил на първите страници на вестниците до началото на 2007 г., когато френският президент Никола Саркози предложи да го заличи и да създаде далеч по-широк "Средиземнооморски съюз" по модела на ЕС.
Членовете на ЕС без излаз на Средиземно море блокираха идеята, но позволиха на Саркози да лансира на 13 юли по-размита версия с любопитното име "Барселонски процес: съюз за Средиземноморието".
Копенхаген: Столицата на Дания се е превърнала в нарицателно за комплект от стандарти, които страните трябва да достигнат, ако искат да се присъединят към съюза.
"Критериите от Копенхаген", приети през юни 1993 г., гласят, че една страна трябва да е привързана към демокрацията и човешките права, да има пазарна икономика и да приема "задълженията и целите" на ЕС, какъвто е мирът.
През последната година критериите често бяха споменавани във връзка с Македония, Сърбия и Турция, които се надяват да се присъединят към ЕС и които без изключение бяха критикувани, че изостават в ключови области.
Дъблин: Прочут с литературните си гиганти, тъмното пиво и печалната тенденция да отхвърля договорите на ЕС, "Дъблин" в кръговете на ЕС е термин, използван, когато става дума за желаещи убежище.
"Дъблинската конвенция", която влезе в сила през 1997 г., има за цел да уреди начина, по който страните членки на ЕС се отнасят със желаещите убежище, и особено определянето на държавата, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в страна членка на ЕС.
Откакто френското председателство започна да натиска за "пакт" на ЕС за миграцията, Дъблин обикновено се споменава, когато страните членки се обвиняват взаимно, че не правят достатъчно за желаещите убежище.
Хага е известна като дом на различни международни съдилища, всяко от които има тенденция да се нарича "Хагски тибунал".
Съдилището, което ЕС в момента споменава най-често, е Международният наказателен трибунал за бивша Югославия, създаден от ООН през 1993 г. заради жестокостите, извършени по време на балканските сепаратистски войни през 90-те години.
Макар че не е институция на ЕС, трибуналът често фигурира на заседанията на ЕС, защото холандското правителство е наложило вето над всякакво сближаване със Сърбия, докато главният прокурор на трибунала не постанови, че Белград му сътрудничи изцяло.
Когато лидерите на Европейския съюз говорят за "Лисабонския дневен ред" или за "Декларацията от Манчестър" те имат предвид
следното:
Лисабон: Лисабонският дневен ред (или Лисабонската стратегия), по който бе постигнато съгласие през март 2000 г., е план, целящ да превърне ЕС в най-конкурентноспособната икономика в света до 2010 г.
Подписаният през декември 2007 г. Лисабонски договор е споразумение между 27-те страни от ЕС, което цели по-лесното вземане на решения, отнасящи се за целия съюз и повишаване на престижа на съюза в чужбина.
Тъй като в миналото ЕС изоставаше от ключовите си съперници САЩ и Япония в областта на иновациите, думата "Лисабон" се използваше, за да обозначи пропастта между целите на ЕС и неговите резултати.
След като обаче на референдум на 12 юни Ирландия отхвърли Лисабонския договор, когато пишат "Лисабон" медиите имат предвид договора.
Маастрихт: Подписаният през 1992 г. Маастрихтски договор създаде Европейския съюз като наследник на Европейската икономическа общност и определи законовите рамки на процеса, създал еврото.
Критериите от Маастрихт са стриктните правила за инфлацията и държавните разходи, които страните трябва да изпълняват, за да се присъединят към еврозоната.
За последен път тези критерии се появиха на първите страници на вестниците през юли, когато финансовите министри на ЕС поканиха Словакия да стане 16-ият член на клуба на еврото.
Манчестър: Името на титана в британския футбол е известно в Европейския съюз заради политическия призив, отправен от министрите на финансите през септември 2005 г., да не се реагира на увеличаването на цените на горивата с намаляване на данъците.
Декларацията от Манчестър почти не се споменаваше до сегашното покачване на цените на петрола, когато тя отново става актуална за министрите и те с все по-нервен тон се приканват един друг да не внасят разкол в редиците.
Ница: Договорът от Ница, подписан от лидерите на ЕС през 2001 г., внесе изменения във вътрешното функциониране на съюза с цел той да се подготви да приеме 12 нови членове между 2004 и 2007 г.
Основното актуализиране бе определянето на броя на гласовете, които всяка страна трябва да има при участието си в съветите на ЕС - от 29 за Германия до 3 за Малта.
Когато лидерите на ЕС преговаряха за Лисабонския договор през 2007 г., Полша, която щеше да загуби част от гласовете си по новите правила, настоя положенията от Ница да се запазят без промяна и лозунгът на Варшава на преговорите беше "Ница или смърт!"
Шенген: Шенгенската конвенция, която влезе в сила през 1995 г., премахна граничничните бариери между Белгия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия и Испания. Със споразумението беше създадена Шенгенската зона, в която сега влизат всички сегашни страни членки без Великобритания, Ирландия, България и Румъния. Исландия и Норвегия, които не членуват в ЕС, са част от зоната.
Последният път, когато Шенген влезе на първо място в новините бе в края на 2007 г., когато зоната се разшири с девет от страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г.
Тампере: За евросредите финландският град Тампере е свързан с правоналагането в съюза. Започнал през 1999 г., процесът от Тампере представлява поредицата от преговори, на които страните от ЕС обсъждат как могат да подобрят сътрудничеството по деликатни въпроси като правосъдието и вътрешните работи.
Този процес получи нов импулс на една среща на високо равнище в Хага през 2004 г., след което някои служители го "прекръстиха" на "Процеса от Хага".
Според някои дипломати обаче процесът предстои да получи нов стимул, когато Швеция поеме ротационното председателство на ЕС през втората половина на 2009 г. и затова трябва да се нарича "Процеса от Стокхолм".
