Д алеч от съдилищата и големите процеси, правосъдието присъства също и в ежедневието. Независимо дали това ще са междусъседски конфликти, разводи, или най-обикновени дребни недоразумения.
Във Франция съществува специален институт, чиято цел е да се избегне съда. Или това са така наречените извънсъдебни споразумения.
Бърз и адекватен отговор за жертвата- това е задачата на les maisons de la justice et du droit (домове на правосъдието и правото) във Франция.
В Париж те са три. Тези институции се опитват да уредят само за няколко месеца казуси, чието разрешаване в съдилищата може да отнеме години.
Днес в 10-ти район на френската столица делегиран представител на прокурора Франсин Жерсон приема жертва - водач на скутер, и човекът, срещу когото е подадена жалба, шофьор на автобус, който е ударил скутера, а след това е посегнал на водача му.
Първият етап от работата е изясняването на фактите.
"Господинът призна, че не имал намерение да се удря в автобуса, само със своята каска на главата. Много се е уплашил от катастрофата... Вие също сте изпитали страх. И сте изгубили, както казват, контрол над самия себе си, а после сте го ударили..."
На няколко пъти представителката на прокурора се уверява дали шофьорът на автобуса добре разбира ситуацията:
"Френското законодателство категорично забранява да се удря друг човек. За това говорим сега. Разбирате ли?"
Идеята на извънсъдебното споразумение е да припомни закона, но все пак да избегне съда. Понякога споразумението се изчерпва с извинение и обещание нарушението да не се повтори.
И в този случай стана така, но не винаги е толкова лесно. Една среща понякога не стига да се реши проблема.
Правосъдието в ежедневието може да се практикува и направо на улицата.
Поне така е в Обединеното кралство. Идеята идва от САЩ и е много проста: нарушителят плаща глоба на момента.
Правителството на Тони Блеър започна нова война срещу нарушенията през 2002 г. Всеки петък и събота вечер в централните части на британските градове става интересно.
Органите на реда заемат позиции пред пъбовете, които между другото работят до 23.00 ч. Те не просто пазят хората вътре, а следят прекалилите с алкохола. На всеки заловен се налага моментална глоба от 60 евро.
Но почерпилият се дори остава доволен, че се е разминал така, защото ако се стигне до съд ще плати поне два пъти повече.
Три години по-късно се оказва, че не само пияните са обект на експресното правосъдие. Плащат си и решилите да изхвърлят дъвката си на улицата или фаса, или празна бутилка безалкохолно. Глобата е 80 евро, веднага.
В случай на отказ да плати, нарушителят отива на съд, където му се налага наказание от минимум 3 500 евро.
Проблемът очевидно се състои в това, че половината от британското население ежедневно трябва да си има работа с полицията на улицата, за да се прилага закона в цялата му строгост.
Въпросът е това ли е най-важната работа на полицаите. Затова в Лондон бе създадена нова бригада от доброволци. Вместо глобата от 80 евро, те предлагат алтернатива - необходимото оборудване и дезинфектанти и заповед за почистване на обществените места.
По този начин поне прилагането на правосъдието е чисто - и в прекия, и в преносния смисъл.
Сега за правосъдието от гледна точка на магистратите.
Роланд Кетерло от Апелационния съд в Кьолн е потомствен съдия. Според него професията му е независима от икономическите и финансови интереси.
Ясно е, че той е затрупан от работа. Въпросът е дали чете изцяло всяко едно от досиетата:
"Естествено. Това е част от работата. Трудно е, особено за начинаещите съдии. Нужна е известна спонтанност пред неочаквани ситуации. Дори опитен съдия импровизира", обяснява той.
В това може би се състои и тръпката от работата на съдията - всеки ден, всяко досие е различно.
За първи път у нас министър се съгласи и подписа извънсъдебно споразумение по съдебен иск, заведен от гражданин.
Преди три години тогавашният министър на държавната администрация Калчев се отърва от съдебно дело за клевета, заведено от шефа на "Интернет общество" Вени Марковски.
Марковски заведе съдебен иск за наказателно дело срещу министъра, след като той заяви от парламентарната трибуна, че председателят на българското "Интернет общество" е бил изключен от работната група за електронното правителство, защото се занимавал с детски порносайтове.
За изявлението от трибуната Марковски поиска обезщетение от 500 хил. лева и понеже министърът повтори обвиненията си и в пресата Вени Марковски поиска още 500 хил. лева.
Към жалбата бе поискано да бъде отправено и обществено порицание спрямо Калчев пред целия Министерски съвет.
До дело всъщност не се стигна.
Калчев и Марковски не се появиха в съдебната зала, но пратиха своите адвокати. Емануил Йорданов, защитникът на Марковски, обяви, че се подготвя извънсъдебно споразумение.
То бе предшествано от извинително писмо и среща между двамата, на която министърът се извинил на Марковски изяснявайки, че бил подведен от асоциацията на частните компютърни фирми.
Марковски от своя страна прие извинението и оттегли иска си за 1 млн. лева.
