Съобщението за това беше направено точно в 12,30 ч. българско време от международните информационни агенции и зам.-министърът на финансите Илия Лингорски свика по този повод извънреден брифинг за журналисти.
Той изтъкна, че ползите от повишения рейтинг се изразят в по-ниски лихви за бюджета и икономиката като цяло и заключи:
"Естествено е да очакваме и повишаване в цените на акциите на българските компании, както и много по-висок интерес на чуждестранните инвеститори. За тях България вече е не развиваща се, а развита европейска страна", заключи Лингорски.
Ето и пълният текст на официалния анонс на S&P, разпространен от Министерството на финансите:
"На 24 юни 2004 г. S&P повиши суверенните рейтинги в чуждестранна валута на Република България до ВВВ-/А3 от ВВ+/В и суверенните рейтинги в местна валута до ВВВ/А3 от ВВВ-/А3.
Подобрението на рейтинга е отражение на блестящите икономически перспективи и благоразумната фискална политика. Перспективата, съпровождаща рейтинга е стабилна.
България е 10-ата държава, чийто рейтинг S&P повишава от спекулативен до инвестиционен.
Подобрената кредитоспособност на България е подкрепена от големия й потенциал за икономически растеж, благоразумната фискална политика и европейската интеграция, което вероятно ще доведе до членство в ЕС през 2007 г.
Кулминацията на интеграционния процес ще бъде присъединяването на България към Европейския валутен съюз, което по всяка вероятност ще стане през 2010 г.
Междувременно, присъединяването към ЕС върви по план и ще завърши през 2007 г., като следствие от приключването на преговорите в началото на юни 2004 т.г.
Това ще се отрази на процеса на структурни реформи и ще доведе до потенциално значими трансферни плащания, което би допринесло за облекчаване на слабата външна ликвидност на България.
Блестящите перспективи за растеж пред страната са подкрепени от силната конкурентоспособност и политическия ангажимент за благоразумна макроикономическа политика.
В близко бъдеще се очаква ръст около 5% годишно, като оставащите основни приватизационни сделки трябва да бъдат финализирани преди парламентарните избори в средата на 2005 г.
Българският валутен борд, базиран на еврото, заедно с увеличаващите се външни дисбаланси направи твърдата реакция наложителен приоритет.
Миналата година, като следствие от външните дисбаланси, дефицитът по текущата сметка се увеличи до над 8% от БВП и се очаква да падне под този праг едва през 2005 г.
Все пак властите реагираха адекватно, като затегнаха фискалната политика и приложиха мерки, които трябва да доведат до ограничаване на нарастващото вътрешно кредитиране.
Като резултат от това S&P очаква консолидираният държавен бюджет да бъде балансиран в края на 2004-та за втора поредна година, преди да се върне към малък дефицит (0,5% от БВП) през изборната 2005 г.
Очакванията са благоразумната фискална политика да продължи и след изборите, независимо от състава на следващото правителство, тъй като ограниченията в политиката, наложени от монетарния режим в България са добре разбрани от всички политически лагери.
Държавният дълг се очаква да спадне допълнително до 33% от БВП през 2007 г. от 80% през 2000 г.
Сравнително ниското ниво на развитие и слабата външна ликвидност на България все още задържат покачването на рейтинга.
От 2001 г. насам централната банка увеличи повече от два пъти валутния резерв до очакваните 7,5 млрд. щ.д. към края на т.г.
Около половината от тази сума е необходима за подкрепа на валутния борд.
Взимайки това предвид, необходимото външно финансиране през тази година (дефицитът по текущата сметка плюс краткосрочния дълг плюс излизащият в падеж дългосрочен дълг) ще възлиза на 183% от свободния резерв, при 103% на "ВВВ"-медианата.
Дефицитът по текущата сметка би се превърнал в сериозно притеснение, в случай че текущо нарастващите преки чуждестранни инвестиции започнат да спадат.
Понастоящем около 80% от дефицита по текущата сметка се покриват от нетните преки чуждестранни инвестиции, от които само малка част са от приватизация.
Стабилната перспектива, свързана с кредитния рейтинг, отразява баланса между силното представяне на фискалната политика и слабата външна ликвидност.
По-нататъшните повишения на кредитния рейтинг ще зависят от поддържането на предпазлива политика, съвместима с монетарния режим в България и безпроблемното присъединяване към ЕС.
Специално внимание трябва да се обърне на контрола на външния дисбаланс, който, докато България се присъедини към Европейския валутен съюз, ще остане слаба страна за икономиката и за кредитния рейтинг.
Продължаващи пропуски по отношение на стабилността на България и политиките, ориентирани към реформи, биха могли да доведат до натиск за понижаване на рейтинга, което би могло да се случи и при значително забавяне на предвиденото присъединяване към ЕС, а впоследствие и към Европейския валутен съюз.
