Д алеч е времето, когато животът на село привличаше младите германски лекари. Техните по-възрастни колеги все по-рядко са замествани от млади специалисти и местните жители са принудени да изминават все по-значителни разстояния, за да получат медицинско обслужване.
Този факт усложнява още повече обезлюдяването на селските зони - процес, който и без това непрекъснато се ускорява. Гарлин Деванде има кабинет в малкия град Нимек, западно от Бранденбург. Всеки ден чакалнята й е претъпкана.
Средно на ден приема по 100 души
"Идвам и в събота и неделя, за да обработвам картоните. В неделя пристигам в кабинета в 9.00 ч. и приключвам към 11.30 ч. По принцип се връщам към 17.00 ч. и оставам до към 21-22.00 ч.
Казвам си - утре седмицата започва отново с 12-14 часа работа на ден. Преди бях шеф в клиника. Отговорностите ми там не бяха по-малки, но не и до такава степен. Сега не съм сигурна, че бих напуснала работата си в клиниката", разказва Гарлин.
Градчето Нимек има 2300 жители. Доскоро лекарите са били четирима. Обаче един се пенсионирал, а друг се подготвя за преместване. Логично би било да бъдат заменени, но... желаещи няма.
И така пред двата кабинета, единият от които е на Гарлин, е препълнено с хора, някои от които идват от други селища. От тази ситуация безспорно страдат най-вече пациентите, принудени да чакат с часове.
В отговор местните власти предлагат
сериозна сума за откриването на лекарски кабинет,
както и поемането на част от разходите през първите две години на практиката.
Тези предложения са от 2003 г., но засега не постигат очакваните резултати.
В Испания положението е подобно. Малките селища се обезлюдяват постепенно. И там хората се питат как да се обърне тенденцията.
Има решение, наречено "каравани на любовта". Става въпрос за масово пристигащи в Испания жени, търсещи авантюрата. Те сключват бракове, раждат се деца...
През 2006 г. кметът на селце край Валядолид пуска съобщение, насочено към "самотните мъже, които искат да намерят обувки за краката си".
Около 50 ергени между 24 и 68-годишна възраст се включват в инициативата
и получават отговор от 60 кандидатки. Сред кандидатите испанци се оказал и самият кмет, инициатор на необичайната кампания.
Друг подход към обезлюдените застаряващи села е преместването на тяхна територия на аржентински млади семейства. 140 бедни аржентински двойки с общо 90 деца се решават на тази стъпка.
България следва модела на съседна Гърция, където половината от населението на страната се е струпало в агломерацията Атина - Пирея.
В последните години населението на София непрестанно се увеличава с настъпателни темпове, а в други градове намалява.
Има и селища в страната, в които не живее нито един жител
Причините за това са икономически. Основно липсата на поминък и възможности за работа е повлияла обезлюдяването на много места. От последното преброяване през 2001 година досега се говори за над 150 мъртви села, без нито един жител.
Доскоро статистиката сочеше Велико Търново като една от области, най-силно засегнати от обезлюдяването: 34 населени места без хора.
Еврочленството на страната допринесе за преобръщане на тази тенденция. Интересът на чужденците, предимно англичани и ирландци, е на път да съживи обезлюдените места в областта.
В последните години у нас идват много чужденци, които търсят спокойния живот. Така е в село Зая, недалеч от Велико Търново, чиито жители, на брой 55, започват да се увеличават. В селото са се заселили англичани.
Подобна е картината и в село Миндя,
известно като "английското" село
По думите на политолога Евгений Дайнов, който има къща в селото, Миндя е ново постмодерно селище.
Новите жители са пленени от селската идилия, от природата. Англичаните са предприемчиви. Наемат майстори, обновяват стари къщи, строят нови.
Още не е ясно дали всички те ще останат да живеят постоянно или временно, но западащите села имат шанс за нов живот.
Повечето от постоянните жители чужденци започват да се занимават с бизнес с недвижими имоти, което е знак, че имат намерение да уседнат тук.
Част от новите жители са пенсионери, които на Острова са бедни, а в
България изведнъж стават богати с доходите, които имат
Любопитно е, че англичаните започват да учат български, защото жестомимичното общуване с българите не е много ефективно. А не може да се очаква, че старите жители, много от тях на преклонна възраст, тепърва ще започнат да учат английски.
На новите жители им харесва отношението, което имат местните към тях. Това отношение обаче не е еднакво за всички новодошли. С новите заселници идват и хомосексуални двойки. Те не се радват на добър прием от коренните жители и често им се налага да се борят с местните предразсъдъци по отношение на еднополовата любов.
криза, която тихо расте" />
