Д окато кандидат-кметовете на Разград впрегнаха в предизборната си кампания остатъците от кръжеца "Агнешки главички" и Батето, пропуснаха най-важното - че градчето им върви към изчезване, пише Божидар Божков в репортаж за в. "Сега" (SegaBG.com).
Разград. Смесен район с преобладаващо турско население. Безработица - около 20%. Основните две големи работещи фирми са белгийската "Амилум" и исландската "Актавис". Там обаче са заети едва по около 200 души. По официални данни в града живеят 70 000 души, като 54 000 имат избирателно право. Неофициално се твърди, че половината отдавна са напуснали Разград, където сега са останали едва 30 000 избиратели.
"За мен политиката е забавление!" Ако тези думи ги изрече швейцарски политик в някое алпийско градче, няма проблем да бъдат отпратени към забавно-развлекателния жанр. Но това е Разград, а въпросното обобщение на собствената си кариера прави Денчо Бояджиев, най-сериозният претендент за кмет в предстоящия частичен вот. Бояджиев е адвокат и дългогодишен член на БСП, но се е кандидатирал като независим, каквото и да значи това. И като нищо ще го изберат за всеобщо забавление на всички разградчани.
Впрочем тук имат опит в тази насока от началото на демокрацията, та до сега. Всеки пети в Разград е безработен, поне един член от всяко семейство е избягал от града, за да търси препитание другаде, почти няма човек, който да е доволен от живота си. Но напук на всякаква логика местните чинно и под строй 15 години си преизбираха все един и същ кмет - Венелин Узунов от БСП.
Нищо че по време на мандатите му в Разград фалираха фирми, а младите хора само чакаха да завършат училище и целият випуск вкупом се изнасяше към София и в чужбина. Наистина през това време градът се сдоби с фонтанче, няколко чешмички, ремонтиран централен площад и нов театър. Улични кучета и мръсотия няма, но също така няма и хора.
От ден на ден Разград все по-малко прилича на българско селище. Всички рекламни и магазински надписи са на латиница. Можеш с часове да се разхождаш из улиците и да не чуеш и дума на български. Усещането е, че си в чужбина, но не в Европа. Чудесна хранителна среда за идеите на "Атака".
Всъщност вестник "Атака" може да се намери на всяко разградско павилионче за периодика. На парламентарните избори "Атака" получи тук почти 11% без никаква предизборна кампания.
Рекламата на Сидеровата партия се извършва от телевизия СКАТ, която разградските кабелни оператори са намърдали сред куп турски канали, по които денонощно се ретранслира ритъмът "Шакадъм".
На пръв поглед човек може и да не обърне внимание, че това е един важен щрих към странната разградска атмосфера на дружба и сътрудничество, обхванала хората на "Атака" и тези от ДПС. За предстоящите избори, ако срамът не ги бе спрял, те бяха на крачка дори да плеснат с ръце и да се прегърнат.
На първата си пресконференция като кандидат-кмет споменатият вече Денчо Бояджиев се похвали, че "Атака" и ДПС са се обединили в подкрепата си за него. Официално, разбира се, това бе опровергано от партийните централи, но в Разград всички знаят, че тази невъзможна коалиция е факт. "Атака" припозна в Бояджиев много силен свой човек.
В смутните следдесетоноемврийски месеци, веднага след връщането на имената на българските турци, Бояджиев бе глашатай на крайните националисти. Той бе говорител на Общонародния комитет за защита на националните интереси. Организация, за която винаги е имало съмнения, че е създадена от вещи в конспиративните дела партийни другари специално за да мъти водите и да вика срещу връщането на имената на турците.
Точно поради това сега "Атака" не издигна свой кандидат в Разград.
В същото време върху предизборните плакати ДПС е изписано на най-челно място, дори над НДСВ и редом до БСП, сред партиите, които стоят зад Бояджиев.
Голяма част от турския актив наистина харесва партийния функционер. На друга обаче повече се нрави друг от кандидат-кметовете - Ангел Такев.
Такев и Бояджиев са като две капки вода. И двамата твърдят, че са независими кандидати, но всъщност са комунисто-социалисти от кариерата. Зад гърба си имат по един мандат депутатски стаж и сладки длъжности в местната власт. Такев е бил зам. областен в Русе, зам.-кмет в Разград, а сега е началник на отдел в областната управа.
Бояджиев пък от години е несменяем шеф на апетитната Комисия по собствеността в Общинския съвет на Разград. Различава ги комай само едно - докато Бояджиев всеки месец си плаща членския внос на столетницата, Такев спрял да го прави преди 5 г., когато разбрал, че БСП не го ще повече за депутат.
Но най-важното, което обединява Такев и Бояджиев, е ДПС. За по-сигурно Ахмед Доган е решил да играе в Разград с двамата кандидати. Хем подкрепя Бояджиев като част от коалиционното статукво с БСП, хем обгрижва и Такев, който даже май му е по-любим.
Всекидневно Доган пуска прословутите си знаци. На предизборните митинги на Бояджиев редом до жълтите и червените министри никога не се появява сериозна фигура от движението, а Доган праща разни селски кметове, които дори не знаят български. Последния път например на трибуната до Николай Свинаров бе курдисан кметът на село Стражец Исмаил Енол, който със зор успя да си каже думата.
В същото време в инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Такев, е най-знаковата фигура сред турските големци на Разград - собственикът на могъщата фирма "Млин 97" (хлебозавод, който зарежда с продукция цяла Североизточна България) Сали Шишманов, баща на журналистката от БНТ Севда Шишманова.
С благословията пък на Иван Славков-Батето партия "Напред, България!" в лицето на Борис Иванов, президент на популярната в града фирма БИБ, също застана зад Такев. Така той щял денонощно да разполага с популярната механа на Иванов в Дома на армията по време на кампанията.
Споменатите Доганови знаци обаче по ирония на съдбата удариха собствените му избиратели. Миналата неделя турците от Разград и околността така и не се добраха до цял ТИР с брашно и юфка, пратени им специално от ислямска организация в Истанбул по повод Рамазана.
Помощите трябваше да бъдат раздавани в центъра на града. Да, ама турското население не чете български вестници, от които да разбере за авантата, та вечерта преди раздаването активисти на ДПС се наложило да обходят всички по домовете.
На хората било обяснено, че Ангел Такев ще дава брашно и юфка. А това направо си значи "гласувайте за него"! Нещо, което очевидно е вбесило Бояджиев, защото при появата си в Разград ТИР-ът бил пресрещнат от полицаи, които веднага го изгонили от града.
Самият Бояджиев казва с възмущение, че няма нищо общо. Малко по-късно обаче с охота разказва пикантни подробности около ТИР-а - как бил обикалял от десет дни цяла България и че всъщност бил изгонен от Разград, защото не можело така в центъра на града всеки да си раздава каквото му хрумне.
В чисто творчески план план двамата кандидати също са в унисон. Любима дъвка на срещите им с избирателите е фалитът на "Диамант". Така се нарича огромният завод за плоско стъкло, заради който е имало смисъл да съществува самият Разград.
Това мегапредприятие, строено при комунизма, е набързо фалирано при демокрацията. В момента представлява руини. Някога тук са работили близо 5000 души, сред които жителите на цели села. Сега тези хора са или в чужбина, или в списъците на бюрата по труда.
Опонентите на Бояджиев не пропускат да подхвърлят, че след краха на "Диамант" е станал адвокат на 1000 от уволнените работници, на които изготвил еднотипни дела, за да си получат чрез съда неизплатените неколкомесечни заплати. Повечето от тях и до днес не са ги получили, но пък са платили адвокатския хонорар, който по изискванията на адвокатската колегия не може да е по-малко от 100 лева на човек.
Един от последните шефове на "Диамант"е бил известният със слабостта си към агнешките главички бивш член на НИС на СДС Никола Николов. През януари 2003 г. Филчев дори поиска депутатския му имунитет заради завода. В Разград говорят, че нищо в местната икономика не може да се случи без благословията на видния представител на кръжеца "Агнешки главички".
Именно Николов стоял зад третия кандидат-кмет Милен Минчев, който официално също е независим. Минчев бе на крачка да стане кмет при последните местни избори, когато се класира втори. А сега е убеден в успеха си. За младостта си и за положението, в което е изпаднала цялата икономика на града, Минчев демонстрира завидна заможност.
Предизборният му щаб се помещава в офиса на собствените му фирми. Вътре всичко е като в преуспяващо дружество - компютри с плазмени екрани, скъпа теракота, добре нахранени служители.
Редактори от местните вестници споделят, че в пълен контраст с останалите кандидати Минчев не пести средства за платени публикации и реклама. Само за една статия миналия понеделник в един от седмичниците е превел 2000 лева, колкото, общо взето, струва издаването на целия брой.
Минчев обяснява скромно, че всичките си капитали е натрупал от производство на аварийни скоби.
Не остана място за четвъртия кандидат-кмет, но името му и без това е почти партийна тайна на ДСБ. Нито един плакат, нито едно рекламно каре в медиите, нито един митинг. Самият Петър Вълканов си признава, че се е кандидатирал, за да налага партията, а не себе си. Той всъщност много уважава Ангел Такев и му пожелава успех - не само защото г-жа Такева доскоро му е била шефка в психиатричното отделение на МБАЛ. Е, Такев е левичар, но голяма работа. То и в местната "Атака" официално не обичат хората от ДПС.
Сняг през май, вижте къде зимата се завърна ❄️❄️❄️" />
