Румъния: От Европа се връщат 500 хил. гурбетчии

К омуна Моисей от Марамуреш се завърна вкъщи. Преди две години в района не беше останал никой освен старците и децата. Всички други бяха в Испания или Италия. Сега "чужденците" бързат да довършат огромните си къщи, които започнаха да строят с парите, спечелени в чужбина, така започва статия на Катерина Николае в румънския вестник "Гъндул".

По-нататък в публикацията се казва:
Според прогнозите на Богдан Хосу, лидер на профсъюза Картел Алфа, след няколко месеца броят на завърналите се от Италия и Испания ще нарасне на 500 хил. Очакванията му са на базата на оценките на синдикалните му колеги от двете държави.

Според него в началото на миналата година в Испания и Италия, на черно или не, са работели около два милиона румънци. Въпреки че работниците са наши, пак няма как да не бъдат засегнати от кризата.

Най-малко 20-25% от тях ще се върнат в родината си, след като останат без работа. Да отидат да работят в друга страна няма шанс: кризата удари цяла Европа, така че ще им бъде трудно да влязат на който и да е друг трудов пазар.

Да останат в Испания и Италия и да умират от глад в очакване кризата да
отмине е абсурдно. Единственият изход е да се върнат у дома.

На първо място по значение е какво са оставили тук. Дори и ако са запазили само едно жилище (в някои райони се вдигнаха и по пет къщи с пари от чужбина), няма да се кахърят къде ще живеят.

Ако живеят на село, колкото и малко земя да им е останала, все пак няма да се страхуват, че ще умрат от глад.

Освен това повечето от емигрантите не са теглили кредити в родината си, а там, където са работили. В Испания и Италия лесно решиха този проблем - оставиха на банките къщите и колите си, а в Румъния няма опасност да останат без покрив над главите си.

Бъдещето им зависи и от това колко пари са спестили в чужбина. Някои си правят сметка, че за две-три години, докато отмине кризата, имат какво да харчат, дори и ако не си намерят работа.

Връщането на румънците от чужбина може да има положително влияние и върху пазара на труда: конкуренцията на трудовия пазар ще доведе до увеличаване на производителността. Но това може да е, за съжаление, единственият положителен ефект.

Конкуренцията на пазара на труда ще доведе вероятно до намаляване на заплатите на всички. Освен това всички, които разчитаха на парите, пращани от чужбина - родители, баби и дядовци, болни лели и пр., ще останат без средства.

Завърналите се ще окажат допълнителен натиск и върху здравната система - досега никой не се връщаше от Испания в Румъния, когато се разболееше, за да иска безплатни лекарства.

Освен това децата на завърналите се ще отидат в и без това пренаселените румънски училища, които и сега си имат достатъчно проблеми. Завръщането на румънците ще раздруса дори държавния бюджет чрез увеличаването на дефицита по текущата сметка.

Очаква се идния месец по празниците парите, пращани от румънците, работещи в чужбина, да намалеят със 190 милиона евро. А до средата на идната година намаляването ще бъде с три милиарда евро спрямо същия период на 2008 г.

Официално обаче няма от какво да се притесняваме. Според данните на Националния институт по статистика ние нямаме емигранти. В началото на годината според НИС само 100 хил. румънци са отишли в чужбина.

Избирателните списъци, социологическите проучвания, равнището на безработица - всичко се изчислява без да се отбелязва, че милиони румънци вече не живеят на избирателния си адрес.

Дори и парите, пращани у дома, няма как да бъдат пресметнати точно, тъй като мнозинството работещи в чужбина предпочитат да ги пращат чрез приятели, а не чрез банки, където трябва да плащат комисиони. Така че колко силен ще бъде трусът, провокиран от завърналите се, ще разберем
в момента, когато това се случи.

Ясно е обаче, че покрай международната криза, ще трябва да платим и цената на другата криза, която преминахме лесно, защото румънците успяха да си намерят работа в чужбина.