ФАЦ: Единствено ромите в България продължават да раждат деца

П од заглавие "Кой казва, че образованието е важно" авторитетният германски вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" помества репортаж от България. Авторката Мелани Мю споделя впечатленията си от посетените замиращи български села и ромски гета, разказва за публикацията  Българската редакция на радио "Дойче веле".

Село Жеравна в източната част на България присъства във всеки пътеводител заради хубавите дървени къщи от отдавна отминали времена. Никъде обаче не пише, че Жеравна губи жителите си, че в селото вече не се раждат деца, че младите хора заминават за Сливен, София или чужбина, тъй като само там имат бъдеще.

И че Жеравна е обречена на унищожение.

Останали са само стари хора като Ана и Любен Няголови, които живеят в селото от 75 години. Те имат стара дървена къща и малка градинка с домати и краставици.

Някога Любен бил истински герой, разказва съпругата му. Бил шеф на ТКЗС-то, яздил бял кон, всички се вслушвали в думите му. Краят на социализма е най-голямата катастрофа в живота на Няголови. Но връщане назад няма.

Селото с 300 жители вече е напуснато и от свещеника, и от лекаря, а църквата е превърната в музей. Синът Веселин е директор на селското училище, което по думите му вече е мъртво.

Самият той на свой ред се готви да напусне Жеравна, за да потърси работа. На малкото деца от селото ще им се наложи да пътуват много далеч за училище, а през зимата ще трябва да си останат вкъщи, тъй като автобусът няма как да стигне до Жеравна.

Така ще стане най-късно до една година, когато България вероятно вече ще е член на ЕС -

политическа стъпка, към която жителите на Жеравна се отнасят с подозрение, прогнозира Веселин Няголов.

Следващата среща на авторката е с Илона Томова, зам.-директорка на Института по социология към БАН, с която обсъждат намаляващия брой на новородените деца в България. Катастрофален проблем за страната, посочва Томова.

Раждаемостта в България е една от най-ниските в света - 1,3 деца. През изминалите 15 години страната е изгубила над 10% от населението си. Днес в България живеят 7,9 млн. души, а според експертите по демографските процеси на ООН до 2050 г. ще останат само 5,8 млн. българи.

България е бедна страна, макар безработицата да не е висока - 12,2%, казва Томова. Средната класа е малобройна и децата са въпрос на пари. Дилемата дали майките да си гледат децата, или да работят предизвиква единствено горчив смях. По думите й

представата, че една жена може да посвети 24 часа в денонощие на отглеждането на децата си, е абсурдна.

След разпада на източния блок размерът на месечните заплати спада с три четвърти. Предприятията се приватизират, хората губят работата си, държавата прекратява или съкращава субсидиите. Навлиза пазарната икономика, която преобръща България и пренаписва биографиите.

Илона Томова разказва за затворените детски градини. Сградите се сриват, след което идват т.нар. бизнесмени и се настаняват в новоизградените луксозни офиси. Средната месечна заплата е към 130 евро, средната пенсия - 50.

Според експертите ще минат 50 години, докато България достигне средното ниво на брутния вътрешен продукт в държавите от ЕС.

Единствено ромите в България продължават да раждат деца. Те са 3,5% от населението, обяснява Антонина Желязкова, директор на Международния център по проблемите на малцинствата. Тя подчертава, че това етническо малцинство е сериозен проблем за правителството.

Престъпността е висока, градските гета се увеличават, 23% от ромите са неграмотни. Много от тях изпращат децата си да просят на улицата вместо на училище.

На 150 км от София, в южната част на страната, е разположен Пазарджик - незабележим малък град, който пътуващите веднага забравят. Само на пет минути от центъра на града с неговите небостъргачи започва

един съвсем друг свят - ромският квартал.

Пред схлупените къщички се издигат планини от боклуци, по тротоарите седят жени и кърмят децата си. В тази част на града живеят 16 000 роми, само 5% от които имат работа. Чужденците пък съвсем не са добре дошли.

Гергана Зангарова обаче вече не им е чужда, приемат я като своя. Те е ръководителка на финансирания от държавата бизнес център, каменна сграда в центъра на ромския квартал.

Създаден е през 2005 г. и оттогава насам Зангарова търси контакти с фирми и консултантски организации. Както казва тя, коства много усилия ромите да бъдат убедени, че трябва да работят и че е важно да получат образование.

Бързите пари тук се изкарват по друг начин.

През последния месец Зангарова успява да намери работа на 12 души. Но какво означава това за координатната система на едно общество, в което деца раждат само онези, които живеят в своя собствена вселена, далеч от работа и образование?

Малко след Пазарджик небостъргачите, фабриките и ромското гето изчезват. Започват Родопите с иглолистните си гори и дълбоките дефилета. На 200 км югоизточно се намира Кърджали, по пътя към който пред погледа се появяват все повече джамии.

Българските турци са 9,5% от населението, като по-голямата част от тях живеят в района на Кърджали, особено засегнат от демографската криза район. Областният управител на града Ангел Коджаманов не крие голямата си загриженост от факта, че населението се топи.

Преди политическите промени жителите са били 280 000, сега са 160 000. И стават все по-малко. Със селско стопанство вече не могат да се изкарат пари, тъй като земята е неплодородна. Туризмът едва се заражда. Хората изоставят региона, заминавайки за София или Пловдив. В болниците не достигат специалисти. Всеки, който може, си отива.