Добри Джуров е роден на 5 април 1916 г. в село Врадево, Ловешка област. Завършва семинария, а през 1935 г. става член на Работническия младежки съюз (РМС) и негов секретар в село Бръшляница. В периода 1936-37 г. работи в нелегална печатница в София, за което е арестуван и затворен първо в Централния софийски, а после в Сливенския затвор. През 1938 г. става член на Българската комунистическа партия (БКП).
През 1939 г. Джуров постъпва на служба в 25-и Драгомански полк в гр. Сливница, където става водач на нелегалната организация в редиците на полка. Арестуван е през април 1942 г., но успява да избяга и заедно с Тони Периновски и Иван Шонев основават партизанския отряд "Чавдар". Първоначално Джуров е политкомисар на отряда, а по-късно става негов командир.
След 9 септември 1944 г. Джуров започва работа първо в Министерство на вътрешните работи, след което в Министерството на отбраната. През 1947 г. завършва Военната академия "М.В.Фрунзе" в Москва, а през 1953 г. - Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. От 1962 г. до 1990 г. заема поста "министър на отбраната".
В годините на социализма Джуров бе носител на званията "Герой на Народна република България" и "Герой на социалистическия труд". Бил е три пъти е лауреат на орден "Георги Димитров", два пъти на орден "Ленин", носител на ордена "Народна република България" и редица други медали.
Виж още:
Българските партизани (в сайт за антифашистката съпротива в Европа, на англ.)
