Почина актрисата Катя Паскалева, Мария от 'Козият рог'

К�я �я Паскалева, звездата от филма "Козият рог", почина след дълго боледуване на 56 години. Най-известната й роля, с която актрисата проби в киното, беше Мария от филма на реж. Методи Андонов по "Диви разкази" на Николай Хайтов (1972 г.). "35 години от живота й бяха едно обричане на българския театър и на киното, посвещение на милиони зрители, които я обичаха и на които тя подари себе си", пише в съобщението по повод кончината й Съюзът на артистите в България.

"Тя започва актьорската си кариера като на шега. Влиза във ВИТИЗ без задължителната за това подготовка, при това от първия път. Казват є, че лицето є не става за кино, а прави една от най-внушителните роли в българското кино - тази на Мария от филма "Козият рог". Тя е от щастливките, които са имали късмета да работят с личности в киното и театъра като Боян Дановски, Методи Андонов, Леон Даниел, Крикор Азарян... Имала е и късмета в едни от най-интересните години - края на 60-те и началото на 70-те, да играе в прочутия тогава Пазарджишки театър, да бъде в компанията на известната група на пловдивските художници, да се снима във филмите на Методи Андонов, Едуард Захариев, Иван Ничев, Людмил Кирков", писа за нея преди време за нея вестник "Демокрация".

Катя Паскалева е родена в Петрич на 18 септември 1945 г., завършила е театралния институт (днешния НАТФИЗ) в класа на Методи Андонов, а нейни състуденти са били Стефан Данаилов, Илия Добрев, Стефан Мавродиев. Дебютира в киното през 1967 г. с малка роля в "Отклонение". Сред известните й главни роли са още Стефка във "Вилна зона" (1975 г., реж. Едуард Захариев), Лиза Стрезова в "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977 г., реж. Иван Ничев), Мария в "Спирка за непознати" (1989 г., реж. Иван Росенов), Милица в "Бедният Лука" (1979 г., реж. Яким Якимов). Редом с колежките си Невена Коканова, Емилия Радева, Милка Туйкова и Катя Чукова, тя игра и Станка в "Матриархат" (1977 г., реж. Людмил Кирков).

За да подготви моноспектакъла "Скитница" от Жан-Клод ван Итали, поставен на камерната сцена "Методи Андонов" в Сатиричния театър, преди няколко години тя излезе по софийските улици дегизирана като клошарка, а снимките й се появиха по първите страници на вестниците с най-невероятни заглавия, припомнят нейни почитатели. "С името й се свързват редица театрални и филмови роли. На сцената Катя изигра Йовковата Албена, Нина Заречная в "Чайка" от Чехов, Розалинда в "Както ви се харесва" от Шекспир, Жената в "Любовникът" от Пинтър...", припомня още "Демокрация".

Преди година на въпрос "Има ли нещо, за което да съжалявате в живота си?" тя отговори:
"Доста такива неща има, разбира се. Но най-напред винаги търся причината и вината в себе си. Имам обаче и едно тотално съжаление за своя живот. Че е преминал в условия, когато е трябвало да живея по предписания - говоря за системата, в която минаха 2/3 от живота ми. И по тази причина в мен не се е развило нито реално самочувствие, нито способност сама да владея нещата. Все още се усещам, че се озъртам, все още се хващам, че не вярвам в себе си. Има моменти, в които имам нужда някой да ми каже какво да правя - ето това са непоправимите поражения над природата ми, до известна степен осакатена от начина на живот, който бяхме принудени да водим." (в. "Демокрация", Българинът има нужда от добронамереност, 6 юни 2001 г.)

В друго интервю пред вестника, озаглавено "Десетилетието, което преживяхме" (14 юли 2000 г.) на въпрос за оределите й творчески ангажименти през последните десет години, актрисата казва: "Сега и успех, и провал вече зависят само от мен. Вече имам възможност да не участвам в постановка или филм, които не са ми по сърце. Никой не може да ми заповяда да играя еди-какво си, защото съм на щат и мога да остана на улицата. Съобразявам се само със собствените си аргументи, а при нужда мога да извадя тези аргументи и като публично достояние. Не че преди време не съм отказвала роли в киното, дори имаше случай, когато върху сценария, по който трябваше да изиграя руска шпионка, бе написана и стойността на хорорара - 20 000 лева, но въпреки всичко отказах. Дълго време в Киноцентъра малцина ме поздравяваха. А в интерес на историческата правда ще кажа, че за 20 000 лева можеха да се купят тогава читири апартамента в София. Това не е някакъв героизъм от моя страна, просто си казах, че не е моето амплоа. Може да не съм Сара Бернар, но винаги подбирам ангажиментите си. А искам да добавя, че в никакъв случай това не го смятам за дисидентство, защото има хора, които бяха доста послушни, а сега са първи дисиденти. Аз просто си вършех работата съвестно."

Виж още: Филмография на Катя Паскалева в IMDB-bg