„Ние не даваме природата като наследство на нашите деца,ние я вземаме назаем от тях. Ето затова трябва да я съхраним такава,каквато се е родила.”
Олово, кадмии, кобалт, антимон, бисмут, живак, арсен не са просто имена на химични елементи. Това е част от „болката”, която хората причиняват на земята.
Свивайки двете си шепи пълни със студената изворна вода от един ручей, се замислих за множеството замърсени водоеми. Последствията от разрушителната сила на човека и неговия разум всекидневно доказват, че ние не умеем да се радваме на природата и нейните богатства. Ето за това с нелека задача са натоварени еколозите.
Стремеж към нещо по-добро ли? Стремеж ще е тогава, когато престанеш да рушиш драги читателю, когато станеш отговорен към това, което ти е дадено, като го пазиш. Ако не можеш да го опазиш, то тогава не го разрушавай.
Чух как земята плаче. Прошепна „Спасиш ли мен спасяваш и себе си”. Всеки ден еколозите приканват хората да се включат в опазването и развитието на природата. Самите ние не разбираме, че вредейки на нея вредим и на самите себе си, унищожавайки нея унищожаваме и себе си, животинските и растителни видове, които обитават въздуха, почвата и водните басейни. Вдишвайки от въздуха с примеси на въглероден оксид, алдехиди, серен диоксид, азотни оксиди се излагаме на множество дихателни заболявания. В стремежа си да развием икономиката в страната си излагаме почвите, водите, атмосферата на опасност. Ще бъдем ли по-богати ако разрушим единственото дадено ни без труд? Егоизмът е най-големият проблем на човечеството и превъзмогвайки него много проблеми биха отпаднали.
Гледайки ги да отсичат и последното останало дърво, да хвърлят и поредната найлонова опаковка, да изсипват отровните химикали във водата, стоя и си мисля кой позволи да се стигне до това. Нима ние хората сме толкова безразлични към своето бъдеще, а твърдим че сме природолюбци . Ако ние променим мисленето си, начина си на живот ще променим и бъдещето на планетата, която така упорито твърдим че обичаме.
Човек сам кове съдбата си. Но как я кове с отсечените от самия него дървета и направените от тях дъски. Кове и не се замисля, че под ударите на чука му се чува стон… и няма ли сърце този човек, че е унищожил дървото под, което някога морно е бърсал чело, пил е студена вода от ручея течал под дървото. Същото това дърво, което някога хранеше го с плодовете си щедро, сега пращи под ударите на безпощадната брадва.
Нима сърцето на този човек е спряло, че не чувства… Хвърляйки боклука си по земята, която до скоро му даваше от своите плодове. Мисли човече, че тя ти даваше това, от което ти имаше нужда.
Аз с гордост бих живяла в свят където мъжът, който туку що отсече дърво каже „Аз посадих дърво!”, детето което хвърли хартииката си на земята я задържи в своята ръка и я хвърли на мястото определено за това.
Погледнете в бъдещето си и кажете какво виждате? Ще ви кажа какво виждам аз: много от животинските и растителни видове обитаващи водните басейни ще престанат да същеструват; драстично ще се увеличат болестите причинени от замърсените питейни води; ще се намалят източниците на питейна вода. Нима това е нещото, което искаме да се случи в следващите десетилетия.
Замърсявайки ние не осъзнаваме, че рушим своето бъдеще. Хората са тези, които трябва да намерят решение как да опазят природните ресурси, защото ако не ние, то кой би опазил това, което лекомислено мърсим. Разлетите химикали и масла водят до опустошително водно замърсяване унищожаващо птици, мекотели, растителен свят.
Прогрес и що за прогрес е това, що за развитие на икономиката е това, след като отравяйки водоемите подлагаме екосистемата на едно истинско изпитание.
Жесток е човешкия мозък и безкрупулен. Колко ли още „гениални” идеи ще измисли, за да се задоволи унищожавайки и последните природни блага.
Събудете се хора!!! Вие сте тези, които трябва да промените бъдещето. Чертайте бъдещето си чрез стремежа към нещо по-добро. Променяйки себе си, мисленето си, ще успеем да променим и вредните си навици, които така упорито ни закопават ден след ден. Гледайки постигнатото от вас като едни истински защитници на природата повярвайте, че един ден ще се чувствате горди със себе си.
