Из дневника на едно момиче от бъдещето
„Аз съм едно обикновено момиче и съм родена през 3278г. Сега съм на двадесет години и като всеки нормален човек на моята възраст живея при родителите си заедно с двамата си братя. Наскоро разбрах, че една моя бивша съученичка получила от изключително богатия си баща подарък за рождения си ден, който малцина могат да си позволят - едностайна къща. Строежът започна преди няколко дни и тя ми предложи да отидем заедно да видим как върви. Аз, разбира се, приех, защото да видиш как се строи сграда, си е събитие веднъж в живота, ако изобщо имаш късмет.
Една огромна машина, приличаща на автомобил с вилица отпред, копаеше широка яма в земята. В една от купчините пръст забелязах да стърчи някаква странна стъклена фигура. Взех я и я избърсах. Не можех да повярвам на очите си! В ръцете си държах истинска стъклена бутилка, каквато съм виждала само на картинка. От учебниците по история знам, че са били използвани за пренасяне на течности и най-вече питейна вода, но не познавам някой, който да е опитвал такава. Казват, че хапчетата, които приемаме всяка сутрин, се опитват да заместят водата, която са пиели нашите предци. Съществува легенда, според която тази вода е имала вълшебно въздействие върху човешкия организъм: хората са били здрави, живеели са по-дълго, на земята е имало много повече видове животни и растения, дори в Южна Америка имало огромна джунгла с най-различни видове дървета и храсти. Честно казано аз изобщо не вярвам, че това е било реалност, защото звучи по-скоро като описание на райската градина, където навсякъде имало вода. Нищо не може да ме убеди, че в бутилката, която намерих, някога е имало вода.
Отворих я. Вътре беше сгънат на фуния лист хартия. Извадих го и се оказа, че това е писмо! Баба ми беше разказвала, че хората преди стотици години слагали писма в бутилка и ги пускали в магическата вода, която отвеждала писмото на незнайно място на другия край на планетата. Винаги съм мислила, че това са небивалици, защото не мога да си представя, че е имало толкова много вода. Но ето, че в този момент държах в ръцете точно такова писмо! С нетърпение зачетох писмото:
Здравей!
Със сигурност ти не ме познаваш, както и аз теб. Аз съм вече на 40, но винаги в сърцето си съм пазила една моя детска мечта - да изпратя писмо в бутилка. Винаги съм искала да се запозная с някого от другия край на света, ала всеки път нещо ме разубеждаваше, че това е най-подходящия начин за случайно намиране на приятели. Но ето вече поостаряла и помъдряла осъзнах, че не губя нищо, ако опитам.
Ще ти разкажа накратко за себе си като очаквам в отговора ти и ти ми разкажеш за себе си. Аз съм от България и сега съм на лятна почивка със семейството си на едно спокойно островче в Средиземно море. Със съпруга ми много обичаме да пътуваме. Всяка година избираме различни места за почивка и много ще се радвам, ако следващата ваканция имаме възможност да се видим с теб, мой бъдещ приятелю!
Заедно с писмото изпращам и няколко семейни снимки от наши пътувания съответно до: Ниагарския водопад, Алпите, Амазония и една много весела снимка от аквапарка в нашия град. На гърба на последната снимка съм написала адреса си! Очаквам отговора ти!
20.08.2012г.
Разгледах снимките. Наистина са страхотни и от тях разбрах, че хората преди са живеели много по-добре. Явно навсякъде по Земята е имало вода, толкова много, че се е изливала по скалите (водопади), хората са правели увеселителни паркове с басейни, в планините е имало сняг, наистина е съществувала огомната джунгла, имало е много повече животни и растения, горите и полята са били зелени, прохладни и много красиви, но най-много ме впечатли, че хората са живяли много по-дълго. Авторката на писмото е била на четиридесет и звучи сякаш е в разцвета на силите си, а аз дори в най-смелите си мечти не си представям да достигна тази възраст.
Водата ... как ми се иска да се докосна до нея, да опитам поне една капка! А колко много завиждам на онези хора, живели преди толкова години, че са я имали в изобилие. Чак сега си давам сметка колко труден е животът ни. Тези хора са имали всичко, имали са водата. Но от друга страна, точно те са я пропилели. Искали са пари и злато! Аз имам много пари, сега всички имат, но за какво са ни, след като няма на какво да се наслаждаваме. Използваме ги, за да си набавяме хапчетата, които поддържат жалкия ни живот поне няколко години. Ах! Искам да мога да се върна назад във времето и да им кажа да пестят водата, да разберат колко ценна е, да им кажа, че нямат право да се държат така безотговорно към нас, бъдещите поколения.
Но вече е късно, твърде късно за промяна. Животът може да бъде и хубаво нещо, стига някой живял преди теб да не ти е отнел възможността да го изживееш хубаво.”
Нека това момиче не съществува в бъдещето по този начин! Нека не и отнемаме възможностите! Нека не и отнемаме живота преди да сме го дали! Нека запазим изворът на живота - водата! Нека писмото в бутилка се носи от вълните, а не стои заровено в пръстта. Нека ден след ден, капка по капка да подсигурим по-доброто бъдеще!
