Пясъчна любов

Се ената е в пясък. По него бродят объркани хора, сядат за малко и продължават за ... никъде. Между песъчинките изтича тяхната любов. Невъзможната им среща е повод за игра, надбягване с чувствата, отприщване на дълго подтискани импулси. Страх.

Премиерният спектакъл на Сатиричния театър "Любов в Крим" ни среща с една особена пиеса на Славомир Мрожек. И ако тексът е предизвикателство, то сценичната версия на руския гост Олег Рибкин ни хвърля в недоумение. Първо, защото артистите са оставени в продължение на цели 4 часа да се спасяват поединично - кой както и с каквото може. Второ, как е възможно гост-режисьор да направи за около два месеца две постановки в един театър и тяхното качество да не е съмнително ?!

"Любов в Крим" е една несъстояла се среща между артисти и публика. Едно дълго очакване нещо все пак да се случи, да се разбере, да се почувства. Представлението е декларативно, неорганизирано, случайно. Актьори от различни театри като Георги Кадурин, Марин Янев и Катя Чукова се срещат на сцената в Сатирата без това да е събитие. Кому е нужна тази среща? Може би единствено на режисьора Рибкин?. Историята на "Любов в Крим", подтексът, скритите и явните чувства остават само едно намерение. Мрожек е подменен с евтин булеварден автор. Спектакълът е лишен от динамика, свежест, тръпка...Едно провалено представление без начало и без край.

Тъжната констатация идва в края на един скучноват театрален софийски сезон като сигнал за тревога. Често театрите ни канят чуждестранни режисьори със съмнителни качества. Те поставят съмнителните си спектакли, а публиката се пита дали си струва изобщо да се влиза в театралния салон. Питам се, нима няма добри български режисьори, които да направят добри представления за по-малко пари?