Л ютив дим се носи от свещите в приемната на племенния вожд. В дома му в Рамади, столица на провинция Анбар и някогашна крепост на бунтовниците, шейх Шакир Сауд Ааси се наслаждава на пурата, която е запалил след вечеря в компанията на своя почетен гост, подполк. Крейг Козенески от морската пехота на САЩ.
В стаята морски пехотинци, иракчани и местни полицаи си разменят шеги и интересни истории. Някои от тези иракчани сигурно са стреляли по американски войници преди по-малко от година.
Сега те и морските пехотинци се бият рамо до рамо срещу "Ал Кайда". Ние не сме само приятели, ние сме и братя, казва шейхът на Козенески.
Това е ново начало и за двете страни
Козенески не може да не се съгласи: "Настъпи драматична промяна в ситуацията".
Петгодишно иракско дете, облечено в традиционна носия и чалма, тича из стаята и скача в скутовете на американските войници. Какъв иска да стане като порасне? Момчето с гордост отговаря: "Американски генерал на име Стив".
Пентагонът се надява, че новите му съюзници ще доведат до нова конфигурация във войната. Успехът, постигнат с експеримента в Рамади, дава надежда, че моделът може да бъде приложен и другаде в Ирак. Преди една година бунтовниците извършваха по 30 атаки дневно в града, а днес статистиката сочи, че средно има по по-малко от едно нападение.
В провинция Анбар като цяло се забелязва същата тенденция. Бригаден ген. Джон Р. Алън, зам.-командир на втори експедиционен корпус на морската пехота в Анбар и експерт в отношенията с местните племена, описва провинцията като "лаборатория за контрасъпротива".
От около петстотин нападения на седмица, честотата на атаките е достигнала до около 1/3 от това число. Разкриването на тайни складове с оръжия главно благодарение на сведения от иракчани, които симпатизират на американските войски, се е увеличило със 190%.
Едва прохождащата местна полиция успя да набере само 20 души,
за да попълни редиците си преди година; днес след като племенните водачи окуражават местните жители да се записват в редовете на силите за сигурност, броят на новопостъпилите достигна 8000 души.
И въпреки че американците се радват на промяната в Рамади, те се опасяват, че тя няма да продължи дълго. Някои местни жители вече губят търпение, защото не получават помощ от Багдад за възстановяване на града. В същото време доминираното от шиити правителство в Багдад не бърза да помага на преобладаващо сунитското население на Анбар.
Полк. Джон Чарлтън, командир на близо 6000 американски войници в централната част на провинция Анбар, предупреждава, че ако възстановяването се натъкне на трудности, ще възникнат политически проблеми.
"Сега, след прекратяването на огъня, очакванията на хората нараснаха значително - казва Чарлтън. - Те искат отново да имат електричество. Искат нещата да са на мястото си. Въпросът е дали правителството ще предприеме действия и ще достави необходимите стоки."
Опасността се състои в това, че правителството може да остави провинция Анбар в тежко положение, което би накарало новите съюзници на Америка отново да се върнат в орбитата на джихадистите.
Сега бунтовниците са в отстъпление благодарение главно на традиционните племенни лидери, които полагат усилия да се организират от края на 2005 г. Фундаменталистите от "Ал Кайда", които бяха предвождани от печално известния Абу Мусаб аз Заркауи, "ги преследваха яростно", заявява генерал Алън.
"Беше ужасно и се проля много кръв"
Миналата година местните шейхове, много от които загубиха свои роднини в кървавата баня, създадоха група, която се нарича "Пробуждането на Анбар".
Техният водач шейх Абдул Сатар Ришах е загубил трима братя и баща си в нападения, организирани от бунтовниците.
Шейховете са издали нареждане до последователите си да оказват помощ на американците в борбата им срещу джихадистите; а дори в наши дни за местните иракчани шейхът олицетворява закона.
След като шейховете от "Пробуждането на Анбар" започнаха да подтикват последователите си да се включват в редиците на полицията, набирането на кадри за силите за сигурност значително се увеличи. Бързото намаляване на атаките като че ли дава основания да се смята, че много от новопостъпилите полицаи някога са участвали в бунтовническите нападения.
Американците отказват да заемат публично позиция по въпроса за амнистия в национален мащаб, но и не задават прекалено много въпроси. Имената на новопостъпващите полицаи се сравняват със списък на задържани преди това бунтовници, но проверките за миналото на новите членове на силите за сигурност са оставени в ръцете на шейховете.
Мерило за успеха на една битка срещу бунтовници е броят на хората, които са се били срещу теб и след това са се отказали, казва ген. Алън.
"Ние не сме наивници - заявява полк. Чарлтън. - Някои от полицаите може и да са били бунтовници по това време миналата година. Но шейховете промениха коренно разбирането си за това кой представлява истинска опасност, а истинската опасност е "Ал Кайда".
