Нека първо да уточним един основен въпрос -- глобално затопляне изобщо не означава, че при нас ще стане по-топло. Става дума за средногодишната температура на цялата планета -- тя ще се повиши. Някои места ще бъдат много по-горещи, а други много по-студени.
В цялото уравнение обаче има и много други променливи, които се пренебрегват меко казано. Рязкото затопляне на Земята причинява топене на ледниците и променя баланса на водите, които протичат от север в океанските маси. Това води до колебания в Големия конвейерен пояс (Термохалинен) и на неговото топло течение Гълфстрийм. Когато този процес премине критичния праг, климатът рязко ще се измени към ледена епоха, която може да трае от 700 до над 100 000 години.
Много ми е интересно защо критиците на Теорията за глобалното затопляне не я атакуват в точките, които наистина заслужават това. Да не говорим, че както на защитниците, така и на противниците на глобалното затопляне, в по-голямата им част, изобщо не им е ясна същността на явлението и фактът, че Озонова дупка и парников ефект са два напълно различни процеса. Типичен пример са филмчета, като някои руски документални, в които опитвайки се да защитават продължаващата експлоатация на руската промишленост, интервюираните личности използват доводи, свързани с Озоновата дупка като аргументи срещу парниковия ефект. Същото интересно невежество е присъщо на част от геоинженерите, които предлагат идеи като атмосферно засяване със серни частици или други аерозоли директно в стратосферата, огледала в Космоса, студени отразяващи покриви и по-гъсти и бели облаци. Това са предложения за борба с парниковия ефект, но те са насочени към основните проблеми, свързани с разширяването на озоновата дупка и изтъняването на озоновия слой(това е друг процес) и не намаляват по никакъв начин парниковите газове.
Дори „гениалната" идея за атмосферното засяване ще създаде много по-тежки проблеми, отколкото ще реши, защото серните частици, чиято цел трябва да бъде да отрази част от слънчевата светлина, ще унищожат озоновия слой на атмосферата и ще позволят на много повече ултравиолетови лъчи да достигнат до повърхността. А като бонус ще получим и отровни порои. За да не се бърка озоновата дупка с парниковия ефект е необходимо само да се осъзнае, че единият проблем е свързан с това, което прониква и стига до Земята, а другият -- с това, което не може да премине и да си отиде от планетата ни. С други думи казано, озоновият слой спира влизането и е добра преграда, а парниковият ефект пречи на излизането и е лоша преграда. От своя страна озонът също има две различни лица, в зависимост от това къде се намира: автомобилните двигатели и индустриалните пещи произвеждат реактивен озон, който се концентрира близо до земята и става част от смога и промишленото замърсяване.
Най-голямата озонова заплаха обаче не е твърде голямото му количество тук долу, а недостигът му там горе. Защото озонът е нашият щит срещу идващата от Слънцето ултравиолетова светлина. Ако целият озон от горните части на атмосферата бъде свален тук долу - в условията на обичайните за нас температура и налягане, - той ще образува слой с дебелина едва три милиметра. Това не изглежда да много озон. И все пак е единствената преграда, която стои между нас и жестоките изгарящи дълговълнови ултравиолетови лъчи на слънцето.
В добавка към катастрофалните последствия за хранителната верига в океаните, измирането на фитопланктона елиминира и способността му да извлича въглеродния диоксид от въздуха и съответно съдейства за глобалното затопляне. Това е един от няколкото начина, по които изтъняването на озоновия слой е свързано с повишаването на температурите на Земята - макар по своята същност това да са два напълно различни процеса. Основната причина за унищожаването на озона идва от ултравиолетовата светлина, а за глобалното затопляне - от видимата и инфрачервената.
Въпреки протоколът от Монреал и забраната на ХФВ (хлорфлуоровъглероди) тези вещества още се използват и се произвеждат, също както и тези, съдържащи бром. Всеки атом бром е поне 40 пъти по-ефективен от хлора в разрушаването на стратосферния озон. За щастие бромът е много по-рядко срещан от хлора. Той се отделя във въздуха посредством използваните в пожарогасителите халони и чрез метиловия бромид, който се използва за дезинфекцията на почви и складирано зърно. През 1994-1996г. индустриалните нации се съгласиха да преустановят производството на тези вещества, като наложат ограничения още от 1996г. Окончателното спиране обаче беше отложено чак за 2030г. Тъй като някои халони все още нямат заместители, можем да се изкушим да продължим да ги използваме - без значение дали има забрана или не.
Очевидно проблемът с озоновия слой изобщо не е решен, но ние сме го изхвърлили настрана, за да се съсредоточим върху въпроса за парниковия ефект. Само че не можем да разглеждаме даден проблем и да очакваме ефективни резултати, ако пренебрегваме старите нерешени проблеми, предизвикани от процеси, които са свързани и са една от причините за настоящия конкретен проблем с глобалното затопляне. Оказва се, че някои от газовете във въздуха около нас -- СО2, водни пари, някои окиси на азота, метан, ХФВ -- поглъщат голяма част от инфрачервената светллина, макар да са напълно прозрачни по отношение на видимата. Ако разстелим над повърхността на Земята слой от тези вещества, той няма да спре проникването на слънчевата светлина. Но когато повърхността се опита да излъчи енергия обратно в космическото пространство, пътят и ще се окаже препречен от завеса поглъщащи инфрачервената светлина газове.
Тук отново трябва да кажем, че тъй като ХФВ едновременно разрушават озоновия слой и допринасят за глобалното затопляне, в съзнанието на много хора съществува определено объркване между тези две, твърде различни екологични явления.
Според Карл Сейгън сякаш има някаква далечна космическа справедливост в това, че светлокожите хора са изобретили ХФВ съединения, които след това причиняват рак на кожата предимно на светлокожите хора, докато тъмнокожите хора - които нямат нищо общо с това чудесно изобретение - разполагат с естествена защита. Днес по света са регистрирани десет пъти повече случаи на злокачествен рак на кожата, отколкото са били те през 50-те години на XX в.
Ограниченият парников ефект е нещо хубаво. Благодарение на него съществуваме. Но ако се добавят още предизвикващи парников ефект газове - нещо, с което се занимаваме от началото на Индустриалната революция - тогава ще се поглъща и повече инфрачервена светлина. Правим завесата по-дебела. Повишаваме температурата на Земята.
Един от основните проблеми са обратните връзки. В глобалната климатична система са възможни два вида обратни връзки - положителни и отрицателни. Опасни са положителните обратни връзки. Ето един пример за такава връзка: вследствие от парниковия ефект температурата на Земята се е повишила и това е разтопило известно количество полярен лед. Но полярният лед е по-светъл в сравнение с морските води. При това положение в резултат от топенето Земята е станала малко по-тъмна. И след като е по-тъмна, тя поглъща малко повече слънчева светлина, което допълнително я затопля и допълнително ускорява топенето на полярния лед.
Процесът продължава и може да достигне до катастрофални размери. Това е положителна обратна връзка. Ето и още един пример. Малко допълнително количество СO2 във въздуха леко ще увеличи температурата на повърхността на планетата, включително тази на океаните. Вече по-топлите океани ще изпускат в атмосферата малко повече водни пари. Водните пари също са парников газ, тоест те също ще задържат топлина и ще повишат температурата.
Има и отрицателни обратни връзки. Те са хомеостатични. Един пример: Повишаваме температурата на Земята, като вкарваме в атмосферата допълнителни количества въглероден диоксид. Както и в предходния случай, това ще доведе до натрупването на повече водни пари в атмосферата, но освен това ще образува и повече облаци. Облаците са светли. Те отразяват повече слънчева светлина обратно в космическото пространство и съответно енергията, която достига до повърхността на Земята и я затопля, е по-малко. Повишаването на температурата в крайна сметка довежда до понижаване на температурата. Или една друга възможност.
Вкарваме в атмосферата малко повече въглероден диоксид. Растенията обичат въглеродния диоксид и започват да се развиват по-бързо. По време на ускорения си растеж те поглъщат още по-големи количества въглероден диоксид от въздуха, което в крайна сметка довежда до намаляване на парниковия ефект. В контекста на глобалния климат отрицателните обратни връзки действат като термостати. Ако имаме късмет, и те се окажат изключително силни, може би парниковият ефект ще се ограничи от само себе си. Но едва ли!
Въпросът се свежда до следното: какъв ще бъде крайният резултат, когато балансирате всички положителни и отрицателни обратни връзки? Отговорът е: никой не може да бъде сигурен!
Планетата ни е неделима. В Северна Америка хората дишат кислорода, който е бил произведен в тропическите гори на Бразилия. Предизвиканите от индустриалното замърсяване в Средния запад киселинни дъждове унищожават канадските гори. Радиоактивността от аварията в една атомна електроцентрала в Украйна подкопава икономиката и културата на цяла Лапландия. Изгарянето на въглища в Китай води до затопляне в Аржентина. Отделяните от един климатик в Нюфаундланд хлорфлуоровъглеродни съединения причиняват рак на кожата в Нова Зеландия. Независимо дали ни харесва или не, ние хората сме обвързани със своите събратя, както и с всички останали растения и животни на планетата. Съществуванието ни е преплетено.
