"Юманите": Викът на Африка трябва да бъде чут

Левият "Юманите" открива броя си с огромно заглавие "Викът на Африка трябва да бъде чут" и обяснява: "Точно когато негрофобията и арабофобията в държавните канцеларии надигат глава, в Бамако, Мали, започва френско-африканската среща на върха, чиито патрон е президентът Ширак."

"Дали наистина вярваме, че критичното състояние на африканския континент от половин век насам няма нищо общо с това, което Европа му е причинила? - пита се изданието. - И дали някой ще посмее да каже на господата Вилпен и Саркози, че да взимат на мушка имигрантите е политическа грешка и морален срам за бившия колонизатор?"

Темата намира място и в икономическия "Ла трибюн", който подчертава, че 60% от африканците са под 25-годишни, а за миналата година континентът е достигнал връх в икономическия си растеж - 5%, което е рекорд, но недостатъчен, за да извади континента от маргинализацията му.

Специалният пратеник на "Либерасион" пък описва една изложба в столицата на Мали, която се провежда паралелно със срещата на върха и е организирана от различни асоциации.

Според един от инициаторите сътрудничеството между Франция и африканския континент напомня на отношенията между ездач и неговия кон.

Начело в списъка на ООН на нуждаещите се са Судан, Конго, Зимбабве, Уганда, окупираните палестински територии, Сомалия и Чад, пише "Монд" и добавя, че най-големият донор са САЩ, следвани от Япония и Европа, а Норвегия е най-щедрата страна спрямо националното й богатство.

"Франс соар" пък продължава да следи развитието на процеса "Утро", след извиненията от прокуратурата на финала и пита: "След Утро - как да реформираме правосъдието?"

"Паризиен" вижда в оневиняването на последните шестима подсъдими за педофилия епилога на най-голямата юридическа катастрофа след Втората световна война.

"Ла трибюн", както и "Либерасион", обаче избира за водеща тема глобата, наложена на три френски мобилни оператора за нарушаване правилата на свободната конкуренция.

Победа за потребителите, обявява първият вестник; "Връщайте парите", призовава вторият, който подчертава, че 30 млн абонати могат да поискат обезщетения, защото, както пък пише "Франс соар": "Те ни отмъкнаха 1,2 млрд евро".

В немската преса продължават реакциите след програмната реч на новия канцлер Ангела Меркел пред Бундестага - пропуснат шанс според едни, надежда за други.

"Берлинер цайтунг" коментира, че реч, продължила 86 минути, е повече от дълга, а новият канцлер можеше да спести някои вече добре познати детайли от коалиционното споразумение между християндемократи и социалдемократи.

Вестникът с лявоцентристка насоченост изтъква, че би предпочел да разбере как Меркел смята да управлява.

Друго издание на левицата - "Зюддойче цайтунг" смята речта за скромна, но успешна, като канцлерът е дала надежди, без твърде много да обещава.

Консервативният "Ди Велт" коментира, че не сме научили кой знае колко много от това изказване, но имаме основания за надежда.

Икономическият "Файнаншъл таймс Дойчланд" не изненадва никого с твърдението си, че словото на Меркел не е образец на блестяща реторика. Все пак изданието смята, че честата употреба на думата "изненада" сочи, че канцлерът иска да скъса с някои предразсъдъци.

Електронното издание на "Шпигел" се спира на реверансите, направени в тази реч към социалдемократите - като се започне с похвалите, отредени на Герхард Шрьодер от името на всички германци. Според списанието това е начинът, по който Меркел иска да изпрати своя предшественик в музея на историята и да си разчисти полето.

"Тагесшпигел" от Берлин от своя страна смята, че Меркел може да се възползва от грешките на Шрьодер и оттеглянето му от политиката, както и от очаквания икономически растеж през 2006 г.