Пандата - пухкавото и сладко лице на китайската дипломация

С�р �ртта на гигантска панда в зоопарк в Япония доведе до дипломатически неприятности. Освен че ядат бамбук, пандите ги бива и в това.

Китайската държавна администрация за горите, която официално "притежава" животното, нареди на служителите в зоопарка Оджи в Кобе, Япония, да не пипат трупа на пандата, докато пристигне екип от китайски експерти, който да разследва смъртта.

Острите думи предизвикаха изумление на Запад, но само у онези, които не оценяват колко важна е пандата за съвременен Китай.

За голямо учудване Китай показа, че се интересува от това красиво, рядко и живеещо единствено там животно едва след идването на власт на Китайската комунистическа партия.

Чак тогава пандата започна да се тачи като "национално богатство" и стана почти синоним на самата китайска нация.

В книга, която предстои да бъде пусната в продажба - "Нацията и пандата: природа, наука и национализъм в Китайската народна република", американският историк Елена Сонгстър твърди, че една от причините пандата да е толкова подходяща емблема на смелата нова държава е, че тя по никакъв начин не поражда асоциации с имперското минало на Китай.

Не е известно сладкото животинче да е било изобразявано в китайското изкуство преди XX век. Mакар много теми да са били забранени на художниците през бурната културна революция в страната, пандата не е била сред тях, твърди Сонгстър.

Друг велик подвиг на пандата, поне що се отнася до председателя Мао Цзедун и неговите последователи е, че останалият свят и най-вече

Западът, се вманиачиха по изключително сладкия й вид и поведение

Между 1957 г. и 80-те години Китайската комунистическа партия подари над 20 панди на около 10 страни. От края на 90-те години Пекин предлага назаем двойки панди на чужди зоопаркове за дългосрочни периоди с изследователска цел.

Китай иска по 500 хил. долара на двойка годишно за период от 10 години - пари, които трябва да използва в помощ на пандите, които живеят в дивата природа. Въпреки това понякога ги изпраща с чисто политически цели.

През 1999 г., няколко години след като Великобритания върна Хонконг на Китай, Китайската народна република подари на региона двойка панди, а след това и още една по повод 10-годишнината от това историческо събитие.

През 2008 г., след няколко предложения, Тайван най-накрая прие панда като подарък. Имената на животните - Туан-Туан и Юан-Юан, значещи "обединение", причиниха смут на острова.

Има поне един прецедент по отношение на последния спор около пандата в Япония. Женска, която бе дадена назаем от Китай на Германия за повече от 10 години, почина внезапно в берлинския зоопарк.

Аутопсията, извършена от германски ветеринари, установи, че животното е получило сърдечен удар в резултат на остър запек.

След като Китай не прие това заключение и поиска компенсации, зоопаркът покани делегация, която да извърши собствено разследване. Китайците не приеха предложението, а мъртвата панда е все още в моргата.

В случая с Япония Пекин изглежда се стреми да се наложи с по-голяма сила. Има вероятно няколко причини за това. Възможно е той да се е поучил от случката с Германия.

Освен това историческите конфронтации между Китай и Япония почти със сигурност задълбочават напрежението.

Китай, с пандата като неговото пухкаво лице, е готов да се перчи все повече на глобалната сцена.