"Тагесшпигел" изтъква, че съдебното решение е било гарнирано с политически шамар срещу Вашингтон. Според вестника изявлението на председателя на съда, че борбата срещу тероризма не може да бъде дива и неподлежаща на правила, е очевидно политическо послание, защото от правна точка то не е нужно. Обитателят на Белия дом едва ли е чул, но това бяха думи, адресирани пряко към него, пише "Тагесшпигел".
"Франкфуртер алгемайне цайтунг" също смята, че забележките на председателя на апелативния съд са били адресирани към САЩ, които държат в Гуантанамо заподозрени, без да са им предявили обвинения или да са им осигурили контакт с адвокати. Вестникът изразява тревога, че процесът срещу Мунир ел Мотасадък ще трябва да бъде повторен, защото доказателства не са били представени от опасения, че ще бъде нарушена секретността в борбата срещу тероризма. Съюзническите държави трябва да стигнат до някакво решение, иначе ще трябва да бъдат пуснати всички заподозрени, пише "Франкфуртер алгемайне".
Според швейцарския "Льо Тан" без съмнение във Вашингтон ще побеснеят от решението на съда. Вестникът добавя обаче, че търсенето на истината е било затруднено от липсата на сътрудничество от страна на САЩ. Още по-лошото е, че и германското правителство е отказало да предостави стенограми на показания от ключови свидетели. При тези обстоятелства ако доказателствата остават мъгляви, презумпцията за невинност трябва да вземе връх, пише "Льо Тан".
Френските вестници коментират факта, че след 24-часови издирвания по 32 000 км железопътни линии не е намерено нищо въпреки твърденията на неизвестна група на име "АЗФ", че е поставила десет бомби по релсите.
"Монд" прави паралел с подобен случай в Чехия преди година, когато бомба била намерена на жп мост в Северна Моравия, след като анонимен глас поискал 10 млн. чешки крони. Парите били спуснати с хеликоптер, но никой така и не ги взел, припомня "Монд".
Според "Фигаро" властите работят по няколко варианта на въпроса кои са изнудвачите. На първо място е версията за неприятели на държавата и на системата, следва вариантът "екстремисти от анархистки или антиглобализационен тип", а накрая остава възможността те да са просто обикновени престъпници. Най-непопулярна и вече почти изоставена е тезата, че случаят има някаква връзка с международния тероризъм, пише "Фигаро".
"Либерасион" смята за успокояващо, че Франция не е била парализирана от страх пред новините за неясна група с още по-неясни мотиви, която държи като заложници пътниците по националната железопътна мрежа. Може би това е резултат от нападенията на 11 септември 2001 г., след които хората разбраха, че е възможно всичко, дори немислимото, и че от това животът не може да спре, пише "Либерасион".
Германският "Зюддойче Цайтунг" коментира в остър стил решението на опозиционните партии в Германия да се обединят зад президентската кандидатура на Хорст Кьолер, сега директор на Международния валутен фонд. Политиците са демонстрирали, че за тях не е важно и няма значение кой ще олицетворява държавата, стига той да се вписва в техните политически кроежи и амбиции, обвинява вестникът.
Ако от това имаше полза, би било добре да им се поиска сметка за подигравка с държавността и нейните символи, защото отнасяйки се към най-високата длъжност в държавата с такова безгрижие и пренебрежение, те нанасят вреда на демокрацията, смята "Зюддойче Цайтунг".
