М айкъл (Михал) Хелър, полски космолог и католически свещеник, който повече от 40 години разработва оригинални концепции за произхода на Вселената, беше удостоен с престижната награда "Темпълтън" за 2008 г.
Тя е на стойност 820 000 лири стерлинги (над 1,6 млн. щатски долара) и е най-голямата годишна парична награда в света, която се присъжда на отделна личност.
Наградата бе обявена в Църковния център на Обединените нации в Ню Йорк от фондация "Джон Темпълтън", която присъжда отличието от 1973 г.
Амбицията на фондацията са да бъде филантропски катализатор за нови открития в области, занимаващи се с най-големите въпроси на живота - от изследване на законите на природата и Вселената, до теми, свързани с любовта, благодарността, прошката и творчеството.
Учредена е от глобалния инвеститор и филантроп сър Джон Темпълтън. Паричната стойност на наградата винаги превишава Нобеловите награди (тяхната стойност през 2007 г. беше 1 550 000 долара).
Това се смята за знак, че ползите от напредъка в духовните открития могат да имат по-голямо количествено измерение от онези, които са получени вследствие на други ценни човешки усилия.
Джон М. Темпълтън младши, президент на фондацията казва: "Нашата визия произтича от ангажимента на моя баща към прогреса, постигнат чрез обстойни научни изследвания и свързаната с тях ерудиция".
Мотото на фондацията е
"Колко малко знаем и колко жадни сме да научим".
Миналогодишният лауреат е Чарлз Тейлър, професор във Философския факултет в университета "Макгил" в Монреал, който защитава тезата, че проблеми като насилието и фанатизмa могат да бъдат разрешени само като се вземaт предвид техните светски и духовни измерения
Лауреатът за 2006 г. пък е Джон Д. Бароу, професор по математика в Кеймбридж - космолог, който изследва връзката живот - вселена.
Лауреати са били учени със световен авторитет във физиката, математиката, екологията, теологията и пр.
Наградата се присъжда от девет души, представители на различни религии. Тази година те са учени и свещеници от Индонезия, Румъния, САЩ, Индия и Австрия.
Въпреки репресиите в комунистическа Полша, църквата успяла да защити Хелър и това му позволило да работи. Сред хората, които го насърчават бил и архиепископът на Краков Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, който канил Хелър и други учени, философи и теолози в резиденцията си, за да обсъждат различни теми.
Хелър и Юзеф Жичински, по-късно архиепископ на Люблин, започнали да наричат тази група ?Център за интердисциплинарни изследвания? и направили част от теологическия факултет в Краков.
Хелър е автор на над 30 книги и почти 400 публикации по теми като обединяването на общата относителност и квантовата механика, теории за мултивселените и техните ограничения, геометрични методи в релативистичната физика като некомутативна геометрия, както и научна философия и история.
Като католически свещеник той предлага нови перспективи за вярващите, в които поставя традиционния християнски начин за разглеждане на вселената в по-широк космологичен контекст и поставя началото на онова, което може да бъде наречено "теология на науката".
Той е доктор по философия и магистър по теология. Ръкоположен е като свещеник през 1959 г.
През 1977 г., след повече от 10-годишно забавяне, получава право да пътува извън Полша, чете лекции в Института по астрофизика и геофизика в Католическия университет в Льовен, Белгия, прави изследвания в Института по астрофизика в Оксфордския университет и в катедрата по физика и астрономия на Университета в Лестър, Великобритания.
От 1986 г. прави изследвания в обсерваторията на Ватикана в Кастел Гандолфо, Италия.
