Ядрената енергетика е в подем в ЕС

Я дрената енергетика е в подем в Европейския съюз, доказателство за което е придобиването на Бритиш енерджи груп (British Energy Group PLC) от Електрисите дьо Франс (EDF), но отделните страни от ЕС водят различна политика в тази област, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Някои от европейските страни строят или предвиждат да строят нови атомни електроцентрали. Сред тях е Франция, която има най-голямо присъствие в сектора с 58 реактора в 19 АЕЦ, които произвеждат близо 80% от електроенергията в страната.

Е Де Еф строи близо до Фламанвил край Ламанша ядрен реактор от трето поколение ЕПР (европейски реактор с вода под налягане), който се очаква да бъде пуснат в действие през 2012 г.

Великобритания одобри през януари изграждането на ново поколение електроцентрали от частни предприятия. В момента 18% от електроенергията се произвежда от 10 централи от 60-те и 70-те години на миналия век.

Италия се отказа от ядрената енергетика след референдум през 1987 г., малко след Чернобилската катастрофа, и затвори четири АЕЦ. Правителството на Силвио Берлускони обаче заяви, че иска да се върне към ядрената енергетика. До пролетта то ще представи "национален енергиен план".

Финландия строи първия реактор от трето поколение ЕПР под ръководството на френската компания Арева (Areva) и германската Сименс (Siemens), като след многобройни закъснения обектът трябва да бъде приключен през 2011 г.

Словакия се ангажира преди приемането й в ЕС да затвори два реактора съветско производство. Първият беше закрит в края на 2006 г. Братислава, която планира изграждането на нови ядрени реактори, би искала за отложи затварянето на втория реактор, насрочено за края на тази година.

Румъния пусна в действие два реактора на централата в Черна вода. Други два се очаква да започнат работа към 2014-2015 г., а Букурещ вече обяви намеренията си да построи втора АЕЦ, за да осигури енергийната си независимост.

Литва възнамерява да построи до 2016 г. нова АЕЦ, която да замени Игналинската АЕЦ съветско производство, обречена на закриване в края на 2009 г. от съображения за сигурност по силата на споразумение между Литва и ЕС.

България започна наскоро строежа на втората си ядрена електроцентрала в Белене, след като бе принудена от ЕС да закрие четири остарели блока на АЕЦ Козлодуй съответно в края на 2002 и 2006 г.

Други страни предвиждат постепенно да се откажат от ядрената енергетика. Германия има още 17 действащи атомни централи. По времето на Герхард Шрьодер социалдемократите и зелените постигнаха споразумение за отказ от ядрената енергетика до 2020 г., но сегашният канцлер Ангела Меркел обяви, че на парламентарните избори през 2009 г. ще води кампания да бъде отложено затварянето на централите.

Белгия прие през 2003 година закон, предвиждащ постепенното спиране на 7-те ядрени реактора в страната след 40 години употреба.

Холандия вече има една единствена АЕЦ, чието спиране беше предвидено за 2013 година, но отложено за 2033 година.

Швеция реши да скъса окончателно с ядрената енергетика след референдум през 1980 г. и затвори два от 12-те си реактора по програма, предвиждаща закриване на всички мощности до 20 г.

Австрия забрани използването на ядрена енергия в Конституцията си след референдум през 1978 година.

Ирландия никога не е използвала ядрена енергия, както и Португалия.

Испания е обявила мораториум от 1983 година, като в момента в страната има 8 АЕЦ, чийто срок на действие правителството не иска да продължи.