Оч чам да се разхождам в родния си град. Особено през пролетта, когато цялата природа разцъфва за нов живот! Вървя бавно и се наслаждавам на слънцето, на зеленината, на полъха, който гали лицето ми. Спирам се и отправям поглед нагоре, към цъфналите липи. Липовият цвят - вълшебен аромат, който ме пренася мислено в бабината къща - домът на моето детство. Там израстнах, ограмотих се! Веднъж, тъкмо научила се да чета, хванах вестника на баба.
Разлиствах страница след страница, докато не приковах погледа си на статия, озаглавена - „Екомания". Още малка...идея нямах какво означава тази дума. По детцки разсъждавах и стигнах до извода, че екоманията е вид болест. Смешно нали? Но лъжа ли е? Много хора страдат от различен вид мании. Но всички страдат от „Екомания", дори и несъзнателно. Защото тази мания засяга домът ни. Не, онзи дом - триетажната постройка, пред която си паркирал лъскавия Mercedes и си поставил охранителна камера.
А онзи, истинският дом - приютителят на човечеството - Земята. Земята е нашият общ дом.! Всички сме негови жители, но дали сме и добри стопани?... Приличаме на листата, прикачени към короната на едно дърво, което е част от заобикалящата ни природа. Да, Нейно Величество Природата! Та нали тя прави дома ни - Земята - уютен. Топлина на Слънцето, животът чрез Въздуха и Водата, красота на Цветята, прохладата на Горите, ромона на потоците... Дали усещаме насладата от това да живеем в дома си? Или търсим лукса на техниката, забравяйки за истинския уют?...
Лято е! Време е да се радваме на топлината, която Слънцето ни праща чрез ласката на лъчите си. И ето, морската вода вече е извор на блаженство, а пясъкът гали нозете ни с топлината си. Домът ни е топъл и слънчев. Нека е топло и в сърцата ни! Първата глътка въздух -- признак на живот! Първите неуверени детски стъпки и първият допир със земята, когато паднем от погрешната крачка. Не боли! Може би защото Земята -- нашият общ дом -- по майчински ни предпазва от нараняване. Тя се грижи за нас още от най-ранните ни години. Но дали ние ще се погрижим за нея, когато пораснем?... Растем. Вече сме големи. Разхождаме се влюбени по плажа и усещаме парливи нишки по нозете си. Морските вълни нашепват тайните на Природата, но дали разгадаваме техния шепот? Разбиват се в скалите на брега -- може би защото хората не ги разбират... Звучи като в приказка...но ето я и реалността, едно/две нефтени петна шарят по морския бряг и като печат маркират върху скалите...Красиви палми обграждат Морската градина в морксата ни столица. Растения, създадени отново от майката Природа. Цветя около дървените пейки... А атмосферата, която ни опиянява в планина?! Удивително...! Буйни зелени гори, аромат на люляци, борове или ели... Разходка в гората.
Ехо от птичи песни се долавя във всяка една минута от деня. Славей пее, кълвачът неуморно потропва с клюна си, пчели жужат доволно, събирайки прашец от нацъфтелите акации. Море от билки - мента, кантарион, равнец - омайно биле, което още от древността помага на човека в нужда! Къпини, диви ягоди - ех, че вкусно! Сладко е да усетиш домашния уют! Ех...да като приказка, отново.
А реалността...? ...В горите се чува ехо от резачки, някой е решил да построи нов пет-звезден хотел в Балкана. Бистрият поток се е превърнал в замърсено дере. Пчелите рядко се срещат в гората, кошерите в нечии дворове събират младите работачки. „Къпини нека наберем ние за пазара", че във финансова криза била попаднала България. НЕ! Не във финансова криза! Кризата идва от това, че сме забравили да се грижим за дома си! Мърсим го, товарим го, нехаем за него! Когато отидем на пикник в гората, ние се наслаждаваме на красотата и прохладата, а когато си тръгваме оттам, оставяме боклуци след себе си... сякаш никога повече няма да се върнем там...
Защо?! Защото не ни е грижа за Дома ни?! Или защото се утешаваме с мисълта, че имаме резервати като „Сребърна", национални паркове като „Рила", „Пирин" и „Централен Балкан"?! Да, създаваме паркове и резервати, сякаш пазим Природата от самите себе си... И е така! Поне част от Дома си да съхраним! А нима някой иска да живее в полуразрушен дом, в който има само две-три запазени стаи? Нима всеки от нас не пази чист дома си? Или вкъщи също оставяме боклуците си там, където се храним?!Да, тук таме срещаме рибки в потоците, но уви - не са златни, колкото и да ни се иска...Нямаме право да желаем каквото и да е било от природата, докато не се научим да я уважаваме, да я пазим, да я обичаме!
Не е ли срамно, българино? Болни сме от „Екомания"! Но не Екомания в доброкачествен вариант. А в злокачествения...бълваме отпадъци навсякъде, там където ни падне. Кошовете (малко на брой) са препълнени!.Жалко е...че не правим нищо за да се излекуваме. Оправдаваме се с какво ли не...но не! Не политиката е виновна, нито глобалното затопляне, нито ГМО продуктите.
Ние сме виновните! Ние не знаем как да благодарим на природата и как да пазим своето. Затова тя си отмъщава...наводнения, земетресения и т.н. Какво? Нима мислиш, че това са случаини природни анумалии? О, не са...замисли се! Аз съм маниячка, казвам го с ръка на сърце - Екоманиячка съм- доброкачествена екоманиячка. Привиквам приятели/съученици и се стараем, за нея - Природата! Искам повече Екоманияци, които са прогонили злокачественото лице на манията! Обичам и искам да запазя домът си - Земята!
Една паркова оборка, едно засъдено дръвче, от позла е. Но...нека не си затваряме очите. Една птичка пролет не прави! Надявам се да има много трудолюбиви птички, които не искат награда, не искат отплата!Да оставим егоизма и непукизма настрана! Нека пазим своя дом! Не за туристите и за икономиката на страната, а за самите себе си и за бъдещето ни, от любов към природата!
Източник:
netinfo
