П ет години след европейската директива за генномодифицираните организми (ГМО), френският парламент дебатира за ново законодателство относно третирането и информирането за ГМО във Франция.
Тези пет години на юридически вакуум са позволили да се извършат опити на открито, както и такива култури да попаднат в търговската мрежа без абсолютно никакъв граждански контрол.
Единствено екологичните асоциации надигат глас и искат забраната на опитите с генномодифицирани организми.
Франция, която е втора земеделска сила в света, предизвика гнева на еколозите.
Ето мнението на един от тях - Арно Госман, говорител на организацията "Франс натюр анвиронман", който се обръща към гражданите:
"Не само че не знаете, но и продължавате да сте в неведение. Запознати ли сте с някое изследване за рисковете от генномодифицираните организми за здравето и околната среда?
Къде отиват културите? Къде се отглеждат? Какъв тип са генно модифицираните организми? И дали те попадат в нашите чинии? Все още не знаем нищо за това."
Тази година се очакват десетки хиляди хектари, засадени с генномодифицирани култури, без да броим експериментите на открито поле.
Проблемът е, че процесът на засяване на тези култури е необратим.
Напълно ясно е, че това засаждане е незаконно. Забелязва се също едно своеобразно догонване на САЩ, които са доста развити по отношение на ГМО.
Френското правителство пък се притеснява да не изпусне последния влак на изследванията. Оттук произтича и споменатия проектозакон, който ако не друго, поне трябва да изясни как се дават разрешителни и какви са санкциите, свързани с генномодифицираните култури.
Според Арно Госман обаче текстът е далеч от целите на европейската директива, най-вече по отношение на информирането на гражданите.
Съгласно тази директива земеделец, който отглежда генномодифицирани организми, трябва публично да обяви дейността си. Освен това трябва да има регистър на земите, засадени с ГМО.
В Швейцария ситуацията е малко по-лесна, защото през 2005 г. швейцарците одобриха с голямо мнозинство 5-годишна забрана на ГМО.
Пред страховете на хората учените в страната не успяха да дадат достатъчно убедителни аргументи. Те изтъкнаха, че с тази забрана Швейцария може да загуби водещото си място в биотехнологичните изследвания.
Това твърдение обаче не е основателно, защото науката като цяло не е засегната от мораториума.
През 2004 г. у нас мина на първо четене проектозакон за ГМО.
Още внасянето на законопроекта бе последвано от протести от страна на екологични организации и граждани, множество обществени дискусии "за" и "против".
Създадена бе коалиция "България - зона свободна от ГМО" , която пледира да се въведе мораторуим, докато станем част от обединена Европа.
От 1 юни миналата година законът влезе в сила, разчитайки, че производителите на ГМО трябва
да проявят гражданска съвест като оценяват риска за здравето на потребителите
преди пускането на генномодифицирани организми и храни на пазара.
Те трябва да подадат заявление до специална комисия към екоминистерството и да получат разрешение от министъра на земеделието и горите.
Преди това комисията, която е съставена от 15 учени, трябва да е постигнала консенсус.
Законът изрично забранява освобождаване в околната среда и пускане на ГМО като тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчуци.
В действителност у нас плодовете и зеленчуците все още имат чудесен вкус, не е разрешено да се внасят генномодифицирани организми съгласно документа от Картахена.
Никой обаче не може да бъде сигурен, защото храните не са етикирани.
Има и площи, засети с генномодифицирани култури. През 1998 г. земеделското министерство дава разрешение на американските фирми "Монсанто" и "Пионер" да извършат т. нар. контролирани експерименти с генно модифицирана царевица в няколко региона на страната.
Отпуснати са 400 хил. дка обработваема земя: това е 2,5% от засяваната с царевица територията в страната
Впоследствие се установява, че изискването реколтата от тези площи да се съхранява отделно не навсякъде е спазено.
"Зелени" организации предупреждават, че от екологична гледна точка отглеждането на ГМО е най-мръсното. Екосистемите се натоварват с организми, чийто геном не е продукт на нормална еволюция или селекция.
Хербицидът "раундъп" унищожава и почвените бактерии и полезните за поддържането на почвите безгръбначни животни.
