О т починал могат да се вземат органи, тъкани и клетки, ако в здравноосигурителната му книжка не е вписано изрично несъгласие за вземането им след неговата смърт и ако името му не е вписано в регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантация (BulTransplant.bg) на лицата, изразили изрично писмено несъгласие да бъдат донори.
Освен при тези случаи органи от починал няма да се вземат и когато негови близки представят писмено възражение срещу донорството, но в разумно кратък срок.
Това решиха депутатите с приетия днес на първо четене закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Проектът, внесен от Министерския съвет, подкрепиха 108 народни представители, 11 бяха против, а седем се въздържаха. "За" измененията, предложени от депутатите Борислав Китов (ОДС) и Лъчезар Иванов (НДСВ), гласуваха 123 народни представители, девет бяха "против" и четирима "въздържал се".
В мотивите на Министерския съвет се отбелязва, че промяната е във връзка с усложнената процедура за отразяване на волята на гражданите за даряване на органи, тъкани и клетки след смъртта и регистрираното намаляване на броя на донорите.
Сега воля за отказ или съгласие за даряване на органи след смъртта си са декларирали едва 2000 души, което лишава от смисъл действащата законова уредба за регистриране на несъгласие или съгласие.
Срещу тези текстове от парламентарната трибуна възразиха най-вече депутатите д-р Николай Михайлов от ДСБ и Мартин Димитров от ОДС, информира БНР. Според тях няма достатъчно разяснителна кампания сред населението и българите не са подготвени за подобно решение.
В закона са предвидени строги санкции,
ако се рекламира наличие на органи с търговска цел. Глобата е от 20 хил. до 40 хил. лв. Същата санкция е предвидена, ако се предлага материална облага за даряването на органи, тъкани или клетки, или ако донор приеме възнаграждение срещу органите си.
Преди да одобрят промените в закона за трансплантациите депутатите поискаха становище от Комисията по правата на човека и вероизповеданията, която също даде положително становище.
