През последните една-две петилетки заболяването е изтрило от лицето на земята между 1/3 и 1/2 от популацията на тасманийския дявол (Sarcophilus harrisii). Останали са около 70-80 000 животни. Биологът Ник Мууни се опасява, че след още пет години от болестта ще бъдат засегнати над 80% от популацията и хората ще са безсилни.
Болестта по "дяволите", наречена "Devil Facial Tumor Disease", вероятно е някаква форма на ретровирус, обяснява "Ройтерс". Първоначално по животните се появяват бучки и рани, които напомнят следите от битките помежду им за късовете мърша. В по-късен стадий по главите им се развиват и по-големи туморни образувания, а смъртта настъпва три до пет месеца след това.
Тасманийският дявол не е толкова страшен на вид, макар че е черен, има зъл нрав и мощни челюсти с остри зъби, с които разкъсва мършата. На вид е нещо средно между куче и прасенце, като най-забележителното в него са ушите му, които стават аленочервени, ако се ядоса. "Дявол" са го нарекли европейските заселници, пристигнали преди два века на остров Тасмания, с площ около 68 000 кв. км и 478 000 души население.
Световната слава на животинчето започва през 1954 г., когато "Уорнър брос" го включват в поредицата за заека Бъгс Бъни "Looney Tunes" като свирепия и всеяден Таз, който е същинско торнадо, издава нечленоразделни звуци и яде "тигри, лъвове, слонове, бизони, магарета, жирафи, октоподи, носорози, лосове, патици... и зайци". Истинският тасманийски дявол обаче няма нищо общо с този популярен образ.
