Д а пътуваш без ограничения - това все още е мечта за много европейци. На сърбите например през 90-те години бяха наложени визи за страните от Шенгенското пространство.
За разлика от тях, словенците и хърватите могат свободно да пътуват в страните от Западна Европа.
Като основна причина за ограниченията шенгенските консулства изтъкват борбата с имиграцията и разпространението на фалшиви документи.
Пред западните посолства в Белград ежедневно се образуват опашки.
"Мисля, че е много по-лесно да се срещнеш с президента на Сърбия, отколкото да получиш френска виза", споделя млада жена, която чака пред посолството на Франция.
Тя работи за "Ситроен" и е представител на официалните вносители на марката за Сърбия и Черна гора.
"Много е трудно да получиш документа. Сега например искам виза за наш шофьор, който трябва да отиде до Франция, да вземе резервни части и да се върне.
Поисках 30-дневна виза и ми казаха, че трябва да представя резервация за хотел за 30 дни. Той ще прекара 1 ден във Франция, но те искат резервация за 30 дни", оплаква се жената.
Според Вероник Мари Журисик, зам.-консул на Франция в Белград, усеща се, че хората се чувстват унизени, че са поискали виза.
"Забелязваме това у мнозина. Преди сърбите са пътували без визи и въвеждането на това задължение ги е наранило дълбоко. Често пъти за тях е трудно да разберат, че трябва да попълват формуляри, че трябва да плащат", обяснява тя.
Преди две години, когато стана член на ЕС, Полша бе принудена да въведе визи за украинските граждани. Потокът от бившата съветска република обаче не стихва.
Обикновено украинците пристигат с туристическа виза и ако не успеят да я продължат, остават на територията на страната нелегално.
Все по-трудно обаче става да се получи неколкократно 3-месечна туристическа виза, а зачестяват случаите на върнати от границата украинци, дори когато имат документа.
Официално той се издава без пари, но за да се подсигури получаването му, е необходимо да се плати на различни посредници, като се започне от тези, които се редят денонощно на опашки пред консулствата.
Полските власти издават все по-трудно документи за влизане и престой в страната, за да се преборят с нелегалния трудов пазар, тъй като безработицата възлиза на почти 18%.
Според Агенцията по заетостта нелегално работещите са около 100-150 хил., като половината от тях са чужденци.
В момента българите посещават без визи Македония, но в бъдеще има опасност съседката да въведе ограничителен режим.
Визовият проблем се появява в контекста на българското присъединяване към ЕС: над Македония все още стои шенгенската бариера, а след присъединяването си България ще е принудена да въведе визи.
Вътрешният ни министър обеща, че за македонците ще има визи от възможно най-късната дата и при максимално облекчени условия.
Във връзка с това ще бъде увеличен състава на посолството в Скопие, ще бъде открито и консулство в Битоля, който в последно време стана известен като "града на консулите", след като там свои представителства откриха няколко западни държави.
Сега македонците могат да пребивават у нас без визи за три месеца.
За престой над този срок се плаща по 50 евро. За миналата година статистиката показва, че са издадени 580 хил. входни визи за македонски граждани.
Когато България стане член на ЕС, ще се изисква виза дори за еднодневно посещение. В отговор на това се очаква Македония също да въведе визи за българите, което неминуемо ще повлияе връзките между двете страни.
Въвеждането на визи ще засегне най-много тези македонци, които се занимават с търговия и всеки ден минават границата, както и македонските студенти, които учат у нас.
Те и сега се оплакват, че трябва да подновяват на всеки три месеца визите си. Знае се обаче, че за тях със сигурност ще има облекчени процедурите.
Освен това, въвеждането на визите ще засили интереса към изваждането на български паспорти, който и в момента е немалък.
Българските власти обещават, че консулските услуги ще бъдат така организирани, че всички македонци, които искат да пътуват по бизнес или за почивка у нас, да не срещат проблеми.
Освен това се предвижда визите за гражданите на съседната ни страна да бъдат безплатни.
Лятната селекция на "Европейски акценти" е подбор от най-интересните заглавия в рубриката на РФИ-България през годината. С нови теми тя се завръща през септември.
