Б ившата заложничка на ФАРК Ингрид Бетанкур заяви пред френската обществена телевизия "Франс 2", че все още не е решила какво ще прави в бъдеще, предаде Франс прес.
Тя обясни, че е била психически подготвена да прекара поне още четири години в джунглата, където са се отнасяли с нея като с куче.
Бетанкур заяви, че все още е в шок от изненадващото си освобождаване и ще обмисли бъдещите си планове заедно със своите деца и близки.
Поддръжници на бившата заложничка изписаха думата "Освободена" с бели букви на огромен нейн портрет, който виси на фасадата на кметството в Париж, съобщава Асошиейтед прес.
Викове "Колумбия! Колумбия" огласиха площада пред сградата, на който се бяха събрали хиляди хора. Активисти върнаха сериозното настроение, като подредиха по стълбите на кметството снимки на хора, които все още са държани за заложници от ФАРК.
Италиански политици от управляващата коалиция и опозицията се обявиха в подкрепа на идеята Ингрид Бетанкур да бъде кандидат за следващата Нобелова награда за мир, предаде Франс прес.
Бетанкур е символ на сила и надежда за всички по света и особено за онези, които са жертви на несправедливост, заяви депутатът от партията "Италия на ценностите" Фабио Еванджелисти.
Тримата американски заложници, които бяха освободени заедно с Бетанкур от колумбийските военни, са в добро здраве, съобщи американската армия, цитирана от Франс прес.
Френският външен министър Бернар Кушнер увери близките на заложниците на ФАРК, че Франция ще продължи да работи за тяхното освобождаване.
Семействата на 24 души, които все още са държани в плен от партизаните, са разтревожени за съдбата на своите близки след освобождаването на Бетанкур. Кушнер ги увери, че Франция ще се опита да постигне хуманитарно споразумение чрез Международният комитет на Червения кръст.
Голяма част от френските вестници се обединяват около тезата, че националното помирение е следващото предизвикателство пред Колумбия след освобождаването на вече бившата заложничка на ФАРК Ингрид Бетанкур.
Според вестник "Монд" президентът Алваро Урибе ще направи всичко, за да разгърне предимството си и позволи на страната да обърне страницата на гражданската война.
"Фигаро" смята, че военният натиск трябва да доведе до политическо решение, което най-сетне ще освободи Колумбия от въоръжено движение, финансиращо се с парите от наркотици.
"Юманите" посочва, че създаването на условия и политическа рамка за преговори за прекратяване на конфликта между колумбийската държава и партизаните от ФАРК е спешна международна задача, като освобождаването на Бетанкур трябва да послужи за мотив за решаването на тази задача, а не да доведе до отлагането й за по-късно.
Символ ли е Бетанкур или ръководител, пита "Либерасион". Вестникът отбелязва, че още в първите часове на свободата си тя е започнала да се държи като политик, намиращ се на добре позната територия и излъчващ убедителни послания и призиви за диалог.
Регионалният вестник "Монтан" също отбелязва неочакваната скорост и енергия, с които доскорошната заложничка започна да си пробива път към наближаващите избори в страната си.
При първата представила й се възможност Ингрид се прояви като борбен политик, който няма никакво намерение да си отдъхне, изтъква друг регионален всекидневник - "Норд-еклер", който прогнозира, че Бетанкур няма да приеме система, принуждаваща колумбийския селянин да служи на наркотрафикантите, които финансират най-старата бунтовническа организация в Латинска Америка.
Вестник "Кроа" поставя ударение на факта, че с настояванията за освобождаването на заложниците самите колумбийци са изразили отрицание към насилието и желанието си за мир.
Според "Либерте де л'Ест" колумбийският президент Урибе е израснал покрай събитията и ще се възползва, за да установи една спорна власт. Вестник "Пари-Норманди" отбелязва, че макар да бе подценяван в чужбина и легитимността му да бе оспорвана, от вчера Алваро Урибе е изправен пред ново предизвикателство - да превърне военния успех в политически обновление.
Подобно на вестник "Воа дю нор", повечето всекидневници заключават, че тази държава, разяждана от неизменното присъствие на партизаните и от наркотрафика, се нуждае от сиянието на Ингрид Бетанкур.
В редакционна статия британският "Гардиън" също коментира темата, отбелязвайки, че преди десет години Колумбия бе застрашена да се провали като държава: въоръжени бунтовници и незаконни групировки си оспорваха територията й, парите и контрола над търговията с дрога, докато институциите и правителствените служби губеха влияние.
Избавлението дойде през 2002 г. в лицето на Алваро Урибе, който като даровит политик популист, чрез колкото успешна, толкова и спорна агресивна военна стратегия, постигна ред, сигурност и благосъстояние на страната - нещо, което при идването му на власт изглеждаше немислимо.
Дръзката военна операция за освобождаването на Ингрид Бетанкур и други заложници, бе венец на успехите му в усилията през годините да отслаби и изолира ФАРК.
Би било прекалено да очакваме, че Колумбия ще бъде изцяло прочистена от въоръжени групировки предвид огромните печалби от кокаиновата индустрия, социалното разделение в страната и историята на революционните й движения, но Урибе би могъл, ако иска, да продължи във вече поетата посока, изтъква "Гардиън".
Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) са сред най-значителните партизански групировки в Латинска Америка, коментира Франс прес.
След над 40 години въоръжена борба организацията, ръководена от марксисти, наброява хиляди бойци. Тя доби международна известност с отвличанията, каквито практикува.
Освен Бетанкур - екологична активистка и бивш кандидат в колумбийските президентски избори, ФАРК отвлякоха през 2003 г. трима американци, участници в операция на САЩ срещу наркотрафиканти.
Те също бяха освободени от колумбийската армия, както обяви министърът на отбраната Хуан Мануел Сантос.
ФАРК са включени в списъците с терористични групировки на ЕС и на САЩ. Те настояват от затворите да бъдат освободени 500 партизани, а в замяна групировката да пусне на свобода група "политически" заложници, която включва по-специално колумбийски военни и политици.
Основана през 1964 г. от група селяни, предвождани от Мануел Маруланда чак до смъртта му на 26 март т. г., партизанската групировка действа в повечето региони на Колумбия и води битки на повече от 70 фронта.
Основната й зона на влияние все още е гъстата джунгла в югоизточните райони на страната. Там са разположени плантациите с кока, от която се добива кокаин - източник на голяма част от доходите на бунтовниците.
През периода от ноември 1998 до февруари 2002 г. ФАРК поддържаха диалог с правителството на тогавашния президент Андрес Пастрана, който им предостави във връзка с преговорите демилитаризирана зона от 42 хил. квадратни километра в горите на Кагуан (Южна Колумбия).
След като през 2002 г. на власт в страната дойде консерваторът Алваро Урибе, заклет враг на партизаните, диалогът им с правителството неспирно криволичеше - днешният президент винаги е предпочитал военното решение на проблема с бунтовниците.
Спорен остава въпросът с какви сили разполагат ФАРК. По данни на органите за сигурност, в началото на десетилетието групировката е наброявала близо 17 хил. души.
През януари обаче военният министър Хуан Мануел Сантос заяви, че редиците на партизаните са оредели наполовина и са останали вече едва 6 до 8 хиляди бунтовници, а другите са заловени или са дезертирали.
ФАРК "се разцепват, изгубиха редица видни командири. Само за година от силите им са дезертирали близо 2500 бойци", каза министърът.
Последва твърде силен удар за партизанската групировка - смъртта на втория по значение лидер на бунтовниците и техен говорител Раул Рейес, убит при операция на колумбийската армия в Еквадор на 1 март. Малко след това почина и шефът им Маруланда, припомня АФП.
