- Механизмът за определяне на индивидуалната пенсия е ясен, тъй като не е променян. По-голямата част от промените бяха осъществени през 1996 г. с измененията и допълненията на Закона за пенсиите и след това същите тези норми бяха пренесени в Кодекса за задължително обществено осигуряване. В случаите на надвзети пенсии причината не е непознаване на законодателството, защото представените декларации с невярно съдържание са с много ясни въпроси. Причината е по-скоро в това, че хората биха искали по някакъв начин да си увеличат пенсиите. Има и много случаи, когато са издадени документи с невярно съдържание от работодателите или пък са представени подправени документи. Едновременно с това на около 7000 души сме увеличили пенсиите по служебен път, след като сме констатирали чрез ревизии или чрез персоналния регистър, че работодателите са ощетили пенсионера, като не са отчели целия му трудов стаж или целия доход.
- Коя е основната тежест на българската пенсионна система в България?
- Основната тежест е неблагоприятното съотношение на работещи и пенсионери. Ние сме почти единствената страна в света, която има съотношение 1:1, т.е. на един работещ се пада един пенсионер. Навсякъде другаде съотношението е много по-добро - на 100 работещи се падат не повече от 50-60 души пенсионери, да не говорим за страните с младо население и по-късна възраст за пенсиониране, където съотношението е един пенсионер на трима работещи. При настоящата ситуация и при един плавен режим на увеличаване на възрастта за пенсиониране това неблагоприятно съотношение още дълго време ще бъде причина за дефицит в обществената система, който се покрива от бюджетни субсидии. В това няма нищо страшно.
България не е единствената страна, където дефицитът в обществената система се финансира от бюджета. Страни като Германия и Гърция имат дефицит в обществената система от много години, който се покрива от субсидии, достигащи до 30% от общия размер на разходите, които извършват солидарните системи. Освен че се компенсира неблагоприятното съотношение между работещи и пенсионери, с бюджетните субсидии се осъществява и една макроикономическа операция. За да не се увеличават осигурителните вноски, които по същество представляват оскъпяване на работната сила, в години, когато има по-висока безработица, се прибягва към субсидия, чиито произход са данъците. Системата се субсидира от цялото общество, а цената на работната сила се задържа на същото ниво, за да бъде стимулирано нейното търсене. Бюджетните субсидии нямат нищо общо с това дали осигурителните фондове са автономни или не. В края на краищата говорим за един консолидиран бюджет на държавата и фондовете на общественото осигуряване представляват част от този бюджет. От тази гледна точка е все едно дали осигурителната система ще бъде финансирана от данъци или от осигурителни вноски.
- Имате идея да се въведе закупуване на трудов стаж? Каква трябва да е схемата за това?
- Ние предлагаме опции, от които законодателят да реши. Мисля, че и трите възможности са постижими.
Едната е кандидат-пенсионерът директно да заплати сумата, която не му достига към момента на пенсиониране за 3 или 4 години осигурителен стаж върху минимална работна заплата. В тези случаи ще се запази принципът, както за хората с висше образование, минималната работна заплата, върху която се заплаща стажа, да не влиза в изчисляването на индивидуалния коефициент.
Другата схема е на базата на договор с НОИ сумата да се удържа от пенсията. Тук изниква въпросът кой трябва да поеме риска в случай на смърт на пенсионера, преди да е изплатил трудовия си стаж. Законодателят може дори да реши това задължение да се опрощава.
Третата схема е със заем. Има банки, които са готови да предоставят такъв заем, като впоследствие пенсията се изплаща чрез банката, която удържа за съответния период от време платените осигурителни вноски. При всички случаи трябва да има насрещни плащания, за да има съответни престации.
Ако възприемем предложенията за ранно пенсиониране само на базата на прослужени години или навършена възраст за пенсиониране, отново ще увеличим броя на пенсионерите, без срещу това да има постъпления. Основният въпрос при закупуването на трудов стаж би бил откъде хората да вземат пари. Решението е последващо плащане или кредити.
Друго решение е програмата "Помощ за пенсиониране". Тя дава възможност хората, на които не им достигат две години стаж, да бъдат наети от работодатели, като работната им заплата се плаща изцяло от Агенцията по заетостта, т.е. с бюджетни субсидии. Изненадан съм, че до момента по програмата на практика са настанени само няколкостотин човека. Ползата за пенсионера е, че две години ще получава работна заплата и ще се пенсионира две години по рано.
- Трябва ли да има таван на пенсиите според Вас?
- Таван трябва да има, но той трябва да бъде с автоматичен регулатор. Такова регулиране ще се осъществява чрез максималния осигурителен доход, който за тази година е 1000 лева. По този начин индивидуалният коефициент не може да бъде по-голям от 4, което автоматически регулира размера на пенсията. Досега съществуваше възможност за изпомпване на средства от общественото осигуряване - с интензивно внасяне на вноски за кратко време, като след това пенсионерът получава много повече отколкото е дал. Затова още от 1992 г. беше въведен таван, който в началото беше три социални пенсии, а от 2000 г. - четири. От следващата година таванът трябва да отпадне, като се въведе т.нар. вторичен таван само за необичайно високите пенсии. Става въпрос за много малък брой хора, разходът не би се отразил на бюджета на НОИ и въпросът е по-скоро морален.
- Осъзнават ли вече българите ползата от допълнителното осигуряване?
- Българите показаха, че разбират и уважават допълнителното осигуряване, както задължителното, така и доброволното. Фактът, че 85% от хората избраха самостоятелно своя фонд и само 15% бяха разпределени служебно означава, че към капиталовите схеми има интерес. За сравнение, в Швеция под 80% от населението избра фонд. Останалите останаха в един държавен фонд, който се управлява от обществен съвет. Сега новоизбиращите в Швеция също умишлено не се възползват от правото си на избор, за да останат в този фонд. Това означава, че дори в Швеция хората имат по-голямо доверие на държавата, отколкото на пенсионните дружества, за управлението на парите им. В този паралел, българите разбират ползата от допълнителното осигуряване.
Разликата между обикновеното спестяване на пари в банка с всички рискове и внасянето на доброволни вноски в пенсионен фонд, където има данъчни преференции, е много ясна. Фактът, че броят на доброволно осигуряващите и размерът на акумулираните средства в тези фондове нараства показва, че тези капиталови схеми вече се разбират от населението. Все още съществува известен страх дали те няма да се превърнат във финансови пирамиди, но има достатъчно защитни механизми това да не се случи.
- Реална ли е идеята за приватизация на пенсионната система?
- Това са обществени пари и може да се приватизира само тяхното управление. Пълна приватизация на пенсионната система, в смисъл да бъде заличен солидарният пенсионен стълб и да има само капиталова система, е не само илюзия, но е и много опасно за обществото. На практика в света има само два примера за приватизация на пенсионна система. В Чилийският модел от 1982 г. правата на хората са били съхранени много продължителен преходен период и натрупаните виртуални права са поети от държавата. На практика моделът е бил приложен само за онези, които са имали много малко участие в солидарната система и правата им са били остойностени в капиталовите фондове. Това премахване на солидарния стълб в Чили беше в условията на диктатура, а и обхватът на чилийското население от осигурителната система е много малък.
В България имаме близо 100% обхват на населението от осигурителната система, докато в Чили е малко над 20%.
В дискусиите, които се водиха впоследствие, особено в началото на 90-те години, след като излезе фундаменталният труд на Световната банка за преодоляване на кризата със застаряване на населението и беше издигната идеята за сигурност чрез многообразие, т.е. за триколонна система - запазване на солидарния стълб и развитие на капиталов стълб на доброволен и задължителен принцип, вече не се говори за приватизация на пенсионната система. Можем да говорим за частични трансфери от разходно-покривната капиталова система. България беше третата страна от страните в Централна и Източна Европа, която направи това. Идеята на Световната банка се възприе и от Международната организация по труда, и от Международната асоциация по социално осигуряване. Много се държи на сигурността на средствата в частните капиталови фондове.
Важно е да се познават документите на Европейския съюз. При обсъждането на реформите в пенсионните системи на най-висшия форум на Съвета на ЕС винаги се поставя въпросът за реформа на солидарната система, но в никакъв случай не и за нейната приватизация. Един от 11-те принципа за осъществяване на реформите е съхраняване на солидарността във и между поколенията. Не можем да влезем в ЕС само с капиталови системи, изцяло управлявани от частни дружества. По този начин не би се реализирала възможността за пренасяне на осигурителни права при свободното движение на хора на една страна в друга. Никой в ЕС не мисли за пълна приватизация на пенсионната система. Въпросът е по какъв начин да се съчетават предимствата на капиталовите фондове с индивидуални сметки със солидарната система. Навсякъде се поставя въпросът, че солидарната система трябва да бъде водеща. Една пълна приватизация на пенсионната система в България би обезсилила всичките ни договори с 16 държави и бихме заличили получения осигурителен стаж на наши граждани в тези страни. Това би означавало да се върнем към индивидуално застраховане за здраве при пътувания, при работа в чужбина. Според мен посоката е обратна. Търси се пълна координация на осигурителните схеми между европейските държави.
Осигурителната система взема пари от солидарния стълб и веднага ги връща на хората. Разходите за административна издръжка на НОИ са 1,2%. Всичко останало се връща при хората под формата на социализирани доходи. Осигурителните системи са едно от най-големите постижения на съвременната цивилизация.
Последвайте ни
