Ф илм от поредицата за Хари Потър е адаптиран специално за слепи. Лентата е обогатена с коментари за това, което остава скрито за незрящите или хората с увредено зрение.
Системата е разработена още през 1975 г. от Огъст Копола, брат на известния американски режисьор, и е много добре развита в англосаксонския свят.
Във Франция обаче правят първи предпазливи стъпки в тази посока.
Севрин Сикарски упражнява необичайната професия да описва кадри. Ето как става това:
"Работата, на първо място, се изразява в писане. Всички визуални елементи се превръщат в текст, който се вмъква между репликите на актьорите, в моменти на тишина или на музика. Времето за описанията е много кратко."
Севрин споделя, че винаги използва речник, за да е максимално точна. Описанието принципно е субективно, то зависи от човека, който го прави, тъй като той определя кои са важните моменти от филма, а и дава своята интерпретация. Съществува обаче стремеж към обективност.
Засега Севрин прави филми единствено за канал "Арте", останалите не проявяват интерес.
Незрящите разчитат на твърде редките специални прожекции, които предлагат някои кина. Тази ситуация обаче е на път да се промени, макар и не в киносалоните. Все повече се работи по посока на домашното кино.
Незрящите се борят и за свободен достъп до интернет.Това може да стане чрез брайловата система или чрез гласови команди.
Системата вече е разработена, но е необходимо да бъде усъвършенствана. Освен това трябва да стане достъпна доколкото се може по-голям брой хора.
В Германия на проблема се гледа сериозно, защото слепите там са 150 хил., а хората с увредено зрение - 500 хил.
Лотар е незрящ и работи в асоциация за помощ на слепите. Затова интернет му е нужен всеки ден.
"Точно пред клавиатурата ми имам нещо като голям плосък образец с брайловата азбука. Мога да чета съдържанието на даден текст ред по ред.
Специален бутон ми дава възможност да минавам от един ред на следващия. Така се движа по страницата все едно като с мишката", разказва Лотар.
Той използва и гласова програма.
Оборудването му обаче струва доста скъпо - някъде около 10 хил. евро всичко.
Интернет като цяло е пространството, в което няма големи разлики между хората със зрителни проблеми и останалите.
Още през 1996 г. хората с нарушено зрение у нас вече са онлайн.
Всеки софтуер, включително браузърите, които използват слепите хора, за да се запознават със съдържанието на глобалната мрежа първоначално са под DOS, но вече се използват Windows и Linux.
Специален синтезатор чете това, което е на екрана на компютъра.
Фондация "Хоризонти" предлага софтуер за незрящи или хора с нарушено зрение. В компютърния кабинет на организацията се провеждат и курсове за работа с интернет, предназначени специално за слепи.
Фондацията разполага и с електронна библиотека.
Програми за незрящи потребители предлагат и сайтовете на Виктор Любенов 123.dir.bg и free.top.bg на Сергей Дубина. Самият Виктор е със зрителни проблеми, но прави така че да могат и останалите като него да ползват глобалната мрежа.
Той е автор на сайта и на специализираното списание за слепи "Вестител".
Практически сега списанието може да се чете в интернет от всички.
За разлика от някои западни сайтове хората със зрителни проблеми у нас могат да възприемат текстовата информация, но все още не и графичната.
На фона на тези усилия останалата преди 3 години без обществен отглас кампания за набиране на стари компютри за слепи хора не говори добре за българското общество.
В библиотеката на Университета за национално и световно стопанство беше открито специализирано читателско място за хора със зрителни увреждания.
То част проекта "Към достъпност в образованието за незрящите", финансиран от Демократичната комисия към посолството на САЩ.
В УНСС се обучават 1/3 от незрящите студенти в България.
Така те вече могат да се ползват от фонда на една от най-големите икономически библиотеки в страната.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!