Осем от избраните нови членове за ВСС са предложени от парламентарната група на НДСВ, трима - от партньорите им от ДПС. ДПС издигна Анита Михайлова, Ангел Александров и Николай Ганчев, съобщи ден по-рано зам.-председателката на ДПС Емел Етем. Михайлова е адвокат, Александров - следовател в Националната следствена служба, а Николай Ганчев е прокурор във Военноапелативна прокуратура.
Кандидатурите на НДСВ бяха: Димитър Токушев, Александър Воденичаров, Виолета Бояджиева, Владимир Иванчев, Даринка Станчева, Радка Петрова, Любомир Цеков и Панайот Генков.
ОДС изобщо не участваха в гласуването, защото беше отхвърлено тяхното предложение НС да изисква от кандидатите декларация, че не са били сътрудници на бившата ДС и на разузнавателното управление на Генералния щаб.
Мотивите на мнозинството да не подложи на гласуване това предложение бяха, че подобно изискване към членовете на ВСС не е записано в закона и парламентът не може да променя закон с решение. Това беше изтълкувано от дясната опозиция като наличие на гузна съвест.
Вчера ОДС внесоха в деловодството на Народното събрание проекторешение номинираните за членовете на ВСС от парламентарната квота на парламента да подпишат декларации, че не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Според Екатерина Михайлова е "недопустимо" кандидатурите да бъдат представени в пленарната зала, без преди това да са обсъждани в правната комисия.
Михаил Миков от коалиция "За България" също заяви, че е редно кандидатурите да са обсъдени предварително. Зам.-председателят на парламентарната група на НДСВ Константин Пенчев отговори, че ще е достатъчно депутатите да се запознаят с биографиите на номинираните.
Днес левицата се въздържа при гласуването като знак на несъгласие с номинациите, направени без консултации с всички политически сили. Въздържането обаче не означава, че няма да имаме изисквания по работата на новия ВСС, обясни Татяна Дончева.
Три ще бъдат сферите, в които коалиция "За България" ще следи работата на съвета - провеждането на ефективна съдебна реформа; отстраняване на корумпираните магистрати от системата и изолиране на съдебната номенклатура, която спъва промените, за да запази статуквото си.
Функциите, правата и структурата на Висшия съдебен съвет са определени от Конституцията и Закона за съдебната власт. ВСС е постоянно действащ орган. В него влизат 25 души - 11 се избират от Народното събрание, петима се излъчват от съдиите, а по трима свои представители изпращат прокуратурата и следствието. По право членове на ВСС са председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд, както и главният прокурор. Министърът на правосъдието е председател на съвета, но без право на глас.
Мандатът на изборните членове на ВСС е пет години, като те не могат да бъдат преизбирани в два последователни мандата.
