Сезонните ветрове, бурите и високият прилив връхлитат малките острови, изпъстрени с колиби от жълта тръстика и сухи палмови листа, и те дни наред остават залети до глезените със смарагдовозелена вода.
Пабло Пресиадо, водачът на остров Карти Сугдуб, си спомня, че в детството му наводнения ставали рядко, продължавали кратко и едва намокряли пръстите на краката му. Сега по думите му е нещо различно, нещо сериозно.
По-сериозните наводнения се дължат на покачилото се през 64-годишния живот на Пресиадо равнище на океана. Положението се влошава от добива на корали от островитяните, който унищожава естествената преграда срещу вълните.
Карти Сугдуб е един от малкото острови в архипелага край североизточното панамско крайбрежие, където според правителството климатичните промени застрашават живота на почти половината от 32 хил. индианци куна.
2000-те жители на Карти Сугдуб планират да се преместят в крайбрежните райони в автономната територия на куна в континентална Панама. Харесали са си хълмове, които са на половин път пеша от блатистите крайбрежни райони.
"Равнището на водата се покачва. Предстои преместване", заяви Пресиадо, водещ група селяни, които
разчистват тропическата гора за новото селище
Световните лидери не успяха до този момент да постигнат споразумение за ограничаване на парниковите емисии, предизвикващи според учените глобално затопляне. Климатичната конференция на ООН по-късно тази година в Мексико има за цел да постигне напредък за сключването на юридически обвързващо споразумение.
Ако островитяните напуснат домовете си, както е планирано, масовото им изселване ще бъде пример за една от първите последици от покачването на световния океан и глобалното затопляне - екомиграцията.
Учени предупреждават, че тази тенденция може да застраши милиони хора с подобна съдба, като някои общности в Папуа Нова Гвинея, Вануату и Фиджи вече бяха принудени да се преместят.
"Вече не става дума само за един учен, който твърди, че климатичните промени и повишаването на морското равнище ще доведат до наводнения и ще засегнат цели народи", отбелязва Ектор Гусман, морски биолог и специалист по коралите в тропическия изследователски институт "Смитсониън" в Панама.
Това се случва и сега в реалния живот- бежанци от климатичните проблеми
Независимите куна, известни с бунтовете си срещу испанските конкистадори, френските пирати и панамските земевладелци, предизвикаха съдбата си с добива на корали, които използват, за да разширяват островите и да изграждат изкуствени островчета и вълноломи.
Гусман, който работи в тихоокеански изследователски център на брега на град Панама, от десет години предупреждава какви са рисковете от добива на корали, но отбелязва, че откритото говорене срещу тази законна и традиционна дейност е табу в страната.
Куна станаха по-уязвими към бурите и движението на вълните и най-вече към повишаването на равнището на океана, обяснява той за Ройтерс.
Когато те говорят на родния си език, испанските думи за климатични промени са сред малкото чужди думи, които използват. Макар и някои възрастни да предупреждават, че равнището на океана ще се повиши, много от местните вярват, че Господ ще ги предпази.
"Не знам откъде научиха, че земята ще потъне и по-добре да напуснем, преди това да се случи. Онези, които искат да се махнат, могат да си вървят. Аз оставам", категорична е 60-годишната Еванхелина, която не разкрива фамилията си, тъй като не била казала на местните власти, че е против преместването.
Океанското равнище се покачи с около 17 см през последния век
и експерти смятат, че този процес се засилва. През 2007 г. ООН предсказа повишаване с между 18 и 59 см до 2100 г., но то не взима предвид ускореното топене на снежните покривки в Антарктика и Гренладния.
Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун предупреди, че океаните могат да повишат равнището си с 2 м до края на века, застрашавайки милиони хора в градове от Токио и Шанхай до Ню Орлийнс.
Това е нещо, което ще виждаме все по-често, смята Албърт Бингър, научен съветник на 42-членния Алианс на малките островни държави. Той нарече потенциалните жертви "бежанци на климатичните промени".
Бингър смята, че добиването на корали от индианците куна показва какви ще са последици от климатичните промени за други нискоразположени острови, защитени от рифове. Ефектът от парниковите газове прави океаните по-киселинни и унищожава коралите, които се опитват да оцелеят в по-топлите води.
Бавно преместване
Макар лидерите на Куна да казват, че предстои да се преместят от прохладните и ветровити острови към задушните гори, засега напредъкът е бавен и правителството няма план как да им помогне.
Островитяните от Карти Сугдуб изсякоха с мачете участък от тропическа гора, но нямат машини, за да разчистят терена. Лидери от близкия остров Карти Мулатупу пресмятат какво ще е влиянието върху околната среда, ако се преместят.
По техни изчисления установяването другаде на общност от 600 души може да струва 5 млн. долара.
Панамското правителство, което подкрепя островитяните финансово, като плаща за клиники, училища и програми за бедни, направи малко в подкрепа на плановете за преместване, но официални представители одобряват идеята.
Понякога водата ни стига до коленете, разказва Елен Перес, учителка в Карти Мулатупу, докато 120-те й ученици тичат из училищен двор, покрит с пясък.
Осемдесет и двегодишният рибар Чани Морис е готов да напусне островчето Коибита, за чието изграждане от корал помогнал преди 33 години.
Той не спи добре, откакто наводнение заляло острова, разрушило колиби и отнесло дървени канута.
Океанът е страшен, понякога ме плаши през нощта, признава Морис, докато кърпи рибарските си мрежи. "Само чакам останалите да решат кога можем да се преместим и тръгвам с тях".
