Американецът Адам Файер неотдавна продал дома си, отървал се от колата си и изтеглил двете си 6-годишни близначки от началното училище. Той и съпругата му набързо опаковали домашното си имущество и заминали за Нова Зеландия.
Те никога не са посещавали тази страна, нямат никакви роднини или познати там. Имат обаче една много важна причина - глобалното затопляне.
Президентът на островната държава Кирибати - Аноте Тонг, обиколи половината свят, за да убеждава правителствата да приемат като имигранти жителите на родината му.
Още през юни м.г. той обяви, че страната безвъзвратно потъва и се налага нейните 105 хил. жители спешно да емигрират. Нова Зеландия и Австралия първи протегнаха ръка на Кирибати и там се заселиха първите в света екомигранти, спасяващи се от климатичните промени.
Адам Файер и Аноте Тонг са двете лица на едно явление, което заплашва да прекрои глобалните икономики, политиката, културите на цялата планета. Независимо дали са притиснати от нуждата или правят своя избор съзнателно, милионите екомигранти поеха по пътя на неизвестността в търсене на възможности за оцеляване.
"Преди десет години можехме да говорим само за около 2,5 млн. екомигранти в глобален мащаб. Сега те са не десет, а десетки пъти повече, като броят им ще се увеличава драстично, защото климатичните промени в следващите години ще превърнат много островни държави в необитаеми територии", казва Норман Майерс, професор от Оксфордския университет и един от най-уважаваните експерти по проблемите на околната среда.
Само в Бангладеш между 12 и 17 млн. души са били принудени през последните няколко години да напуснат родните си места, спасявайки се от природни бедствия, които вече са нещо съвсем обикновено за тази страна - опустошителните наводнения в сезона на мусонните дъждове. В бъдеще те ще стават още повече, тъй като заради климатичните промени огромни територии на Бангладеш потъват под водата.
Също през последните пет години около 10 млн. души са напуснали родните си места в района на Сахел, граничещ с пустинята Сахара, за да се спасят от глада заради невижданото засушаване.
На Филипините аномалиите в климата предизвикаха масово обезлесяване и принудиха 4 млн. души да търсят другаде препитание. Това е най-голямото екопреселение в глобален мащаб, откакто през 30-те години 2,5 млн. американци бяха принудени да бягат, за да се спасят от прашните бури, известни като "Прашната купа" (Dust Bowl).
Президентът на Кирибати Аноте Тонг вече се е превърнал в неволен символ на това ново глобално явление, след като се обърна към световната общественост с призив за евакуирането на населението от островната държава. Той организира импровизирани курсове за преквалификация, за може сънародниците му да придобият умения и професия, чрез която да се реализират в чужбина - като строители, водопроводчици, шофьори.
Многобройни прогнози предупреждават, че в резултат на климатичните промени огромни територия на планетата ще станат необитаеми и ще прогонят милиони жители в търсене на нови територии за оцеляване.
Но както показва случаят на семейство Файер, екомиграцията не е само участ на отчаяните или феномен, характерен за хора в отдалечени островни територии.
38-годишният Файер е компютърен специалист, работил за НАСА. Част от работата му била да следи за климатичните промени. След като всекидневно обработвал фактите на тази тема, той решил да намери за децата си ново място за живеене, докато още е време. Той знае, че това е трудно, но е категоричен, че в САЩ ще става още по-лошо и ежегодните урагани, бури и торнадо ще се превърнат в нещо съвсем нормално.
Преди няколко години той започва да работи върху аналитична прогноза за най-безопасните места за живот на планетата. Файер с изненада установил, че Нова Зеландия предлага най-добри условия - страна с много балансиран климат, далеч от глобални конфликти, с отлична екополитика.
Тропичните, субтропични и умерени температурни зони предлагат отличен микс от биоусловия, които служат като защита на острова от драстични климатични аномалии. Страната е населена само от 4,3 млн. души и макар че произвежда по-малко от 1% парникови газове, насърчава производството на енергия от възобновяеми източници.
"Длъжен съм да предприема тази отчаяна стъпка, защото имам две дъщери. Длъжен съм да ги предпазя от бъдещето, да ги защитя от нови бедствия като урагана Катрина", обяснява Файер.
"Екомиграцията е един абсолютно рационален избор", смята Реувени, който се премества да живее от Израел в Индиана, за да следи отблизо аномалиите, свързани с климатичните промени. "Тук работя на четвъртия етаж и всичко около мен е зелено, свежо и приятно. Изобщо не искам да се връщам в Израел, където всичко около теб е сиво, жълто и безжизнено". Там, където живеел, дъжд падал най-много три пъти годишно.
В момента много от районите, които пострадаха от унищожителните урагани през последните години, предизвикаха и масирана вътрешна миграция. Лин Лайтфут напуснала Ню Орлийнс, спасявайки се от последиците от урагана Катрина. Тя вече живее в Шривпорт, много по на север от Ню Орлийнс, и се чувства отлично.
Томас Хоф от Лейленд, щата Флорида, също планира да стане екомигрант след миналогодишните опустошителни урагани. Той е избрал ново място за живот, много по на север, в щата Мичигън.
"Там може да е студено и заснежено, но снегът е за предпочитане пред дивата сила на урагана. Глобалното затопляне превръща Флорида в опасно място за живот. Дори да не те погълне природната стихия, застраховката на имуществото със сигурност ще го направи.
Гледах филма "След утрешния ден" и той ме накара добре да се замисля. Там показват как огромни вълни заливат Ню Йорк, а след това всичко замръзва. След това, което преживях във Флорида през последната година, мисля, че изобщо не преувеличават опасността".
