Ограничават масовия мерак за екоинсталации

В�м �можно е временно да бъде ограничено развитието на проекти за изграждане на вятърни генератори и инсталации за производство на слънчева енергия.

Причината е не само практиката подобни идеи да се осъществяват в защитени територии, но и големия брой подадени молби за отчуждаване на земеделски земи.

Това обясни днес министърът на околната среда и водите Нона Караджова по време на конференция на тема "България преминава към нисковъглеродна икономика".

Според нея в световен мащаб земеделските земи стават все по-важни заради климатичните промени и тенденцията нови и нови територии да се превръщат в пустинни зони.

Нашата страна е част от света и не може да избегне глобалните тенденции, така както се пазят водните ресурси, трябва да се пазят и поземлените, подчерта министър Караджова.

Нейното ведомство е получило сигнал от Министерството на земеделието и храните, че освен вече отчуждените земи за екоинсталации, които заемат огромни територии, има подадени и много нови заявления.  

Поради тази тенденция и покрай проблемите с екологичната мрежа "Натура 2000" се обсъжда възможността до приемането на националния план за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и неговата екологична оценка временно да бъде ограничено развитието на такива проекти.

Караджова уточни, че не става въпрос за спиране на вече започнали проекти, а само за тези, които са на най-ранна фаза, за да може да се направи пълен анализ на ситуацията и да се въведе ред.

Не е ясно обаче колко проекта ще бъдат засегнати от мярката

Очаква се националният план за ВЕИ да бъде приет към средата на 2010 г., а с изготвянето на оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) това може да отнеме и още време.

При изготвянето на ОВОС на проекта "Бургас - Александруполис" специално внимание ще бъде обърнато на това, че в района на Бургаския залив има много влажни зони и тези територии са защитени по няколко международни конвенции и директиви, увери още Караджова.

В момента процедурата по изготвяне на оценката е на най-ранен етап. Ведомството на Караджова е изискало да се представи алтернативен вариант на т. нар. "буй технология" - прехвърляне на петрола от танкери в система, завършваща в морето.    

До момента е представено само принципно обяснение, но министерството не го смята за достатъчно.

Известна част от трасето на петролопровода преминава през територия на екологичната мрежа "Натура 2000".

Със средствата от продажба на спестени количества парникови емисии

ще бъдат финансирани енергоефективни мерки, съобщи още на срещата Нона Караджова. Освен финансиране на тясноспециализирани енергийни проекти, щели да бъдат включени и транспортни и инфраструктурни проекти.

Според Караджова срещата от Копенхаген ще доведе до подписване на правнообвързващо споразумение за намаление на емисиите парникови газове с 30 на сто до 2020 г., а ако то не бъде постигнато още в Копенхаген, най-вероятно ще бъде оформено до средата на 2010 г.  

Министърът уточни, че позицията на България на важната среща ще бъде при определяне на критериите за намаляване на емисиите да се отчита и БВП на глава от населението в отделните страни.

В отговор на въпрос министър Караджова каза, че се водят преговори неизползваните досега от България квоти парникови газове да бъдат продадени. Според експерти от ведомството

ако това бъде постигнато, страната ни ще получи милиарди левове

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков също подчерта по време на форума, че ако се получат тези приходи, това ще се равнява на инвестиция в нови мощности в размер на 5000 мегавата.    

Караджова добави, че по този начин ще се постигнат много икономии на енергия и приходи за предприятията. По думите й в момента страната ни е най-енергоемка от всички в ЕС и това води до големи загуби за българската икономика.    

Не само в икономиката, но и в бита има огромна необходимост от инвестиране на средства в енергийна ефективност, посочиха участниците във форума. Един от примерите, посочени от министъра: след санирането на панелен блок в Бургас, осъществено по пилотен проект, са постигнати 70% икономии от енергия.

Трайков отбеляза, че санирането на всички панелни сгради в България ще отнеме около 2.5 млрд. евро.

Създаването на специализирана горска полиция

подобна на жандармерията, която да охранява държавните гори в България, обсъждат в Министерството на земеделието и храните и в МВР.

Това съобщи пред журналисти зам.-министърът земеделското ведомство Георги Костов.

Предстои да се вземе политическо решение дали това да бъде ведомствена полиция или част от структурата на МВР.

Новият вид охрана ще залегне в предстоящия Закон за горите, като промени ще трябва да има и в Закона за МВР.

Финансирането ще бъде от бюджета, защото публичните дейности по правило се финансират така, посочи Костов, като изрази надежда, че финансовото министерство ще прояви разбиране и ще отпусне необходимите средства.    

Предполага се, че новият Закон за горите ще бъде внесен в парламента през пролетта на следващата година.

В момента около 2500 души се занимават с охраната на българските гори.