На гурбет в Европа - 220 хил. българи работят легално в ЕС

О бщо 220 хил. българи в момента работят легално на територията на Европейския съюз. Това съобщи в четвъртък началникът на отдел "Услуги за заетост и мобилност" в Европейската комисия Йохан тен Гьозендам на първия международен информационен ден за насърчаване на мобилността на работната сила в сферата на туризма, който се проведе в Банско.

Така българите са близо 4% от всички европейци, работещи извън родината си, но в рамките на ЕС. Според изчисленията на комисията българите и румънците са общо около 1 млн. души.

Точно толкова са мобилните работници от 10-те страни, които се присъединиха към съюза през 2004 г. В същото време на територията на Евросъюза има 4 млн. свободни работни места.

Работодатели от Кипър, Словения, Чехия, Словакия и други общо 13 европейски държави са обявили 2300 свободни позиции за българи в Европейската мрежа за трудова мобилност (ЕURES).

По-голямата част от заявките са за сезонни работници, но висококвалифицирани специалисти също могат да открият подходяща оферта, съобщи мениджърът на EURES в България Зина Андреева.

Най-много заявки - над 100, и за най-разнообразни професии са от Кипър, където започва строеж на ново летище. А през ноември в България ще има трудова борса с германски работодатели, които ще набират инженери. Близо 900 българи са подали молби за работа в страните от ЕС чрез портала на EURES. Те кандидатстват в Словения, Кипър, Словакия, Литва, Чехия и други.

Млади, семейни без деца, със средно образование

с невисока квалификация - това е обобщената характеристика на българите, които работят в ЕС. Заедно с румънците те проявяват най-голяма готовност да вършат нискоквалифицирана работа, обясни експертът.

Той посочи, че гражданите на присъединилите се през 2004 г. към ЕС 10 държави по семейно положение и образователно равнище не се различават от българите, но са по-добре подготвени професионално и по-малко склонни на тежък труд.

Пътуващите граждани на старите 15 членки също са млади, но несемейни и високообразовани. Като цяло работникът мигрант в Европа става все по-млад, не се закрепостява към една държава, работи в чужбина за 1-2 години, връща се в родината си, после пак заминава, каза Гьозендам.

Той прогнозира, че ограниченията за работа в страните от ЕС за българи ще отпаднат по-рано, отколкото се очаква. "Няма факти, които да потвърждават опасенията, че имигрантите изместват местната работна сила, нито че съществува "туризъм за обогатяване", посочи той.

Около 30 хил. свободни работни места още през следващите 1-2 години ще има в туристическата индустрия на България, прогнозира председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин. Той определи недостига на квалифицирани кадри в сектора като по-важен проблем дори от лошата инфраструктура.

Рагин призна, че заплащането в туризма изостава значително и затова голям брой подготвени хора са заминали в чужбина. По думите му през тази година България е посетена от около 5.5-6 млн. туристи.

Ако базата бъде запълнена изцяло, броят им ще се удвои, а оборотът в сектора ще достигне 8-10 млрд. евро годишно, прогнозира шефът на асоциацията. Хотелиерите и ресторантьорите разчитат най-вече на Оперативната програма "Човешки ресурси", за да обучат сегашните и бъдещите си кадри.

Министърът на труда Емилия Масларова каза, че българските работодатели не се възползват от възможността да наемат легални работници от трети страни, въпреки че се оплакват от липсата на кадри. Тя припомни, че чужденци могат да заемат до 10% от бройките в предприятията. Най-голям интерес има от Турция, Македония и Сърбия.

Министерството на труда ще предложи на правителството и на парламента през следващата година да бъдат отделени 197 млн. лв. за стимулиране на заетостта и обучение на безработни.

Сумата е съпоставима с тазгодишния бюджет и ще бъде похарчена за заетост на близо 67 хил. души и обучение на 31 хил., съобщи министър Емилия Масларова.

Парите за обучение ще се дават предимно за изграждане на базови умения на хора с ниска степен или без образование. Идеята е след това фирмите да надграждат у тях специфични умения, нужни за конкретната работа, за което също ще получават субсидии.

По програми за субсидирана заетост бюджетът ще продължи да плаща минимална работна заплата и осигуровките за една година. Ще бъде предложена промяна в закона, чрез която работодателите да бъдат насърчени да назначат безработния за още една година.

Нов момент в програмите за заетост е стимулирането на мобилността на работниците. Държавата ще плаща част от разходите им по преместване в друго населено място, където са намерили работа или фирмата се е преместила. Програмата "От социални помощи към заетост" ще се свие от 33 хил. на 28 хил. души.