Г ермания е една от най-напредналите европейски страни в областта на биологичното земеделие. Това съвсем не е случайно, тъй като и търсенето на биопродукти постоянно нараства.
В разгара на кризата с болестта "луда крава" преди пет години Ренате Кюнаст, тогава министър на земеделието от "зелените", беше определила като цел до 2006 година 10% от обработваемите земи да бъдат предназначени за биологично земеделие.
Днес "зелените", които не са вече на власт, констатират, че поставената цел далеч не е изпълнена. Едва 4,7% от земеделските площи произвеждат биопродукти.
В същото време обаче някои от провинциите с консервативна ориентация преразглеждат и намаляват отпусканите субсидии за биологичното земеделие.
Харалд Шмид, съветник в Камарата по земеделието в Кьолн разказва:
"От една година наблюдаваме намаляване на субсидиите с около 20% в Северен Рейн-Вестфалия. Новото консервативно регионално правителство окуражава повече традиционното земеделие за разлика от предишното на социалдемократи и еколози.
Тенденцията се наблюдава и на национално ниво и за съжаление не отговаря на реалностите на пазара. Търсенето на биопродукти нараства постоянно".
Повече от половината хранителни стоки с надпис "био" се предлагат в супермаркетите, цените намаляват, а потреблението расте.
Предлагането обаче изостава от търсенето и вече се появяват
трудности при снабдяването с някои продукти
като картофите, яйцата, свинското месо и зърнените храни например.
Италия е на първо място в Европа по площ на обработваемите земи, които произвеждат биопродукти. Със своите 1,067 млн. ха Италия изпреварва страни като Германия и Испания.
За да се създава отношение към този тип продукти децата се приобщават към тях още от ранна възраст. Продажбите на "био" продукти вървят доста добре на Апенините, като се наблюдава известна стагнация в супермаркетите и постоянно нарастване в специализираните магазини.
Привързаността на италианците към здравословните храни се обяснява с традиционното внимание, което те отделят на
свежестта и качеството на продуктите
съчетано със специфичността на средиземноморския хранителен режим.
Все повече столове гарантират "био" храна на децата в яслите, в детските градини и началните училища. Само през 2005 г. са били сервирани над 1 млн. "био" ястия дневно в училищните столове.
Тази тенденция води началото си от 2000 г., когато парламентът гласува текст във финансовия закон, който окуражава местните власти да предлагат храна, приготвена от биопродукти.
В момента едва 5% от българските биопродукти се предлагат на вътрешния пазар, но се очаква позитивна промяна, свързана с развитие на биологичното земеделие.
Очакванията са, че търсенето на пазара ще се разраства, защото и производството ще нараства.
Развитието на биоземеделието е една от основните цели
на националната стратегия за селските райони в периода от 2007-2013 г.
По данни на Международната федерация на движенията за биологично земеделие сертифицираните биоплощи у нас за последните три години са нараснали на 122 840 декара.
Това нарежда страната ни на шесто място в света след Кения, Сирия, Хърватия, Корея и Зимбабве.
Освен това благодарение на членството в ЕС биопроизводителите без ограничения могат да продават продукцията в останалите страни от съюза, където има по-голямо търсене.
Биопроизводителите са стимулирани от средствата по различни проекти.
От миналата година производителите на мляко в шест малки общини като Котел, Вършец, Болярово, получават по-високи субсидии за предадено по-качествено мляко, в сравнение с останалите райони на страната.
На свой ред сдружението на биопроизводителите "Биоселена" организира
кампании за популяризиране на биопродуктите
сред българските потребители.
Голяма част от тях не знаят какво е "био" продукт и какво е значението му за здравето. Една от кампаниите стана традиционна. Това е Празникът на биологичното земеделие, което се провежда през септември в Южния парк на София.
Резултатите са положителни: не остава нищо от предлаганите биопродукти - сокове, биоплодове, биозеленчуци, мляко, мед.
Проблем има в предлагането на биопродукти в магазинната мрежа, защото асортиментът е беден. Най-търсени и консумирани са детските храни Hipp. За останалите продукти причина за слабото потребление е цената.
Обикновено етикетът "био" на продуктите е придружен от висока цена, което е необяснимо за средния български потребител. Затова често тези продукти са подминавани.
Нежеланието да се купуват масово биопродукти е в резултат и на
многото "ментета", които носят надписа "еко" или "био"
Според закона за храните от миналата пролет надписът "био" трябва да бъде придружен от лого на компанията, която е сертифицирала продукта. В противен случай производителят е заплашен от глоба до 10 хил. лв.
