За скандала с директора на културния ни институт в Берлин - още гледни точки

Н�с следващият ден се обърнах се за помощ към българското посолство в Берлин, където се срещнах с г-жа Светла Иванова. Тя реагира веднага и се заинтересува от проекта, но след като видя илюстративния материал, представящ инсталацията, ми обясни, че наличните в склада им материали не биха свършили работа.

Искам да подчертая, че тя прояви много добро отношение и искрено желание да помогне. От проведения с нея разговор останах с впечатлението, че се интересува от съвременно изкуство, говорихме за откритата наскоро изложба "Документа 11" и за състоянието на местната художествена сцена.

След още няколко неуспешни опита Паула Бьотхер откри подходяща маса, заета от немски художници, която монтирахме в деня на откриването. Инсталацията "Deja Vu" e реализирана и друг път по този начин в Годишната изложба на Центъра за изкуства "Сорос" (1999) и "Ostensiv 2", Москва (2002).

За първи път в Берлин обаче г-н Пасков ми съобщи, че това не е изкуство. Видеопроизведенията той въобще не коментира. Явно не ги беше забелязал, но заяви, че залата е празна (освен моите работи, в това пространство бяха разположени видеото "Do you believe me" и фотография + запис от пърформанса "Tell me the truth" на Адриан Паци, както и един от силуетите на руската художничка Марина Колбовская, изпълнен от самозалепващо се фолио!).

Г-н Пасков допълни, че като всеки художник аз трябва да си нося картините, респективно инсталацията, със себе си от България, а не да разчитам на импровизации. Беше доста учуден, че картини няма, а от своя страна аз го попитах защо не се е запознал с проекта, който съществува от две години и има адрес в интернет (Ostensiv.de). Той ми отговори, че сега вече му е ясно за какво става въпрос.

Това беше последният ми, всъщност втори разговор, проведен с Пасков, който преди това видях съвсем за малко и изобщо не забелязах да прояви интерес към случващото се. През останалото време всички си мълчаха враждебно.

В този разговор той изтъкна, че разбира добре съвременното изкуство и познава много известни художници... Обвини Паула в лоша организация.

Когато му казах, че Унгарският културен институт, за разлика от българския, е представил перфектно изложбата в присъствието на многобройна публика при откриването, той ми отговори, че това било тенденциозно."

Виктор Пасков, из "Германски вестник обвини Виктор Пасков в цензура", интервю във вестник "Новинар", 16 юли 2002 г.)
"- Кога и защо решихте да изхвърлите инсталациите?
- Не съм изхвърлил инсталациите, а ги демонтирахме в един ъгъл, докато дойдат да си ги вземат. Бяха минали четири дни и, честно казано, съжалявам, че не ги махнах още на втория. Организирахме концерт на Любомир Денев, на който трябваше да присъстават около 120 души, и трябваше да се освободи място. Инсталациите не отговаряха на естетическите изисквания и не събираха публика.

- Мислите ли, че някой има интерес да ви дискредитира?
- Не искам да си правя прибързани изводи. Тази изложба е инспирирана не само от предишното ръководство на центъра, но и от сегашния културен аташе г-жа Светла Иванова, която дори не дойде на откриването.

- Имате ли лични конфликти с г-жа Иванова?
- Не, познавам я отдавна. Когато дойдох, се срещнахме и й предадох послание както от премиера, така и от президента. Искам да работим рамо до рамо.

Моето идване тук обаче беше свързано с гигантски интриги, инспирирани от бившия директор. Той беше уличен в преразходи на средства и във финансови манипулации, които доведоха до обедняването на института. Така че за тях беше много важно аз да не идвам тук. Затова става дума."

Паула Бьотхер, куратор на изложбата, из писмо относно изложбения проект "Остензив" в Българския културен институт, адресирано до българския посленик в Берлин Николай Апостолов, поместено във вестник "Култура", 25 юли 2002 г.:
"В сряда, 3 юли, беше първият официален ден на изложбата. След обиколката за пресата в петък г-жа Констанце Зур искаше още веднъж на спокойствие да обиколи всички места, защото щеше да пише обширна статия за "Остензив" в берлинското списание "Тип". Особено се интересуваше от инсталацията на Даниела Костова в Българския културен институт.

В следобеда на 3 юли тя отишла в Българския културен институт и с ужас установила, че цялата изложба е демонтирана. На въпроса й какво се е случило с изложбата "Остензив" й отговорили на английски: "The show is over". На стените отново били окачени вече други картини.

На следващия ден лично потърсих г-н Пасков и му поисках обяснение. Той каза, че е наредил да се демонтира изложбата, защото не можел да поеме отговорност за тези инсталации, понеже те не били изкуство. А той като известен писател знаел много добре какво е съвременно изкуство...

Г-н Пасков отказва по-нататъшни разговори, както и всякакви интервюта в пресата и кара сътрудниците си да казват, че го няма."

Светла Иванова, из "Пасков като инсталация - продължение", също в "Култура", 25 юли 2002 г.:
"Инцидентът с преждевременното разваляне на изложбата в частта й, представена в БКИ, е повод за журналистите Петер Хербщройт (в. "Дер Тагесшпигел", 13 юли 2002 г.) и Констанце Зур (сп. "Тип", 18 юли 2002 г.) да направят горчиви изводи за културното излъчване на България зад граница.

Дни преди да оглави Българския културен институг (БКИ) в Берлин, писателят Виктор Пасков заяви във в. "Монитор" своята стратегия като директор: нямало да представя българина като европеец, а като българин; щял да реабилитира образа на Бай Ганьо; и щял да им тропне на онези там в Европа по масата, защото те от друго не разбирали.

За разлика от други, които не си спазват обещанията, Пасков си удържа на думата - той изпълни всички точки от оповестената си програма. Отнесе се с българската участничка в един европейски проект с подобаващото за случая презрение.

Едно от най-взискателните специализирани издания за изкуство в Берлин (сп. "Тип") оцени инсталацията на Даниела Костова като европейски обект - а за такива, както стана ясно, откакто Пасков тропа по масата, няма място в БКИ.

Виктор Пасков, из "Измама вместо изкуство в Берлин", в рубриката "Лични" на в. "24 часа", 24 юли 2002 г.:
"В деня на откриването на изложбата българската авторка Даниела Костова се появи на обед, когато всички вече треперехме за реализацията й. Тя ни успокои, че ще създаде произведението си в най-кратък срок, но й е необходима маса.

Попитахме какво смята да прави с масата. Тя заяви, че ще пробие четири дупки и ще закачи на тях едно огледало. От двете страни на масата трябва да има по един стол, а пред столовете - прибори и чинии с храна.

Отговорихме, че всички маси ни се водят като дълготраен материален актив и не могат да бъдат дупчени. Освен това отказахме да сготвим храна за инсталацията й, защото по този начин ставахме съавтори.

На стената бе окачен фотос, изобразяващ изпита чаша турско кафе. Авторът - албанският художник Адриан Паци, изиска по телефона да осигурим врачка, която да гледа на кафе. Институтът обаче не разполага с контингент от врачки, а официалните вземат по 200 евро на сеанс. Извън това на един монитор в ъгъла се въртеше негова видеокасета на италиански с английски субтитри - интервюто му с италианските имиграционни власти.

На голям екран се прожектираше видео на Даниела Костова - туристическа разходка из София. Забележителностите не се виждаха поради една черна лента (фаша), минаваща по средата на кадрите. Това не бе бойкот от наша страна, а творческо хрумване на авторката.

На другия ден прожектирахме пърформънс филми. Дойдоха трима души, които си тръгнаха по средата на прожекцията. В следващите дни - никой.

Тъй като имахме важна среща с ръководството на немско-българския форум, взех решение да демонтирам изложбата (поради липса на място и поради неудобство да посрещам високи гости в такава обстановка)."