Водата - може би най-важното и уникално съединение на нашата планета,без което възникването и съществуването на живота са немислими. Простирайки мощните си живителни сили навсякъде под формата на океани, морета , реки , езера, тя отдавна е споила здрава и неразривна връзка с всичко живо и неживо на Земята.Отговорна за нашето съществуване, определяща нашия бит, водата непрекъснато ни напомня за силата и уникалността си,за това колко е чувствителна и изискваща. Тя ражда и погубва, слива и разделя, храни, напоява.. Дом и крепост за много живи същества.Обуздана или не ,тя е богатство,което всички нейни рожби и най-вече ние-хората трябва да обичат и пазят.
През последните няколко десетилетия развитието и индустриализацията на страните доведе до мрачна и пагубна тенденция на замърсяване и унищожаване на водоемите впрегнати пряко или косвено в различни отрасли на икономиката.Промишлеността,селскостопанската дейност,напояването са основните антропогенни фактори,чиито вредно влияние се вижда вече навсякъде.Забравил за силата и богатството на водите и биоразнообразието,което те поддържат,човекът грубо и безцеремонно изля в тях хиляди тонове тор и химични отпадъци унищожавайки безценни екосистеми и нарушавайки кръговрата,от който самия той зависи.
Известно е ,че водните ресурси на България не са особено богати и поддържани и макар голяма част от тях да участват в промишлеността и да носят тежките последствия от това,може да се твърди,че има запазени оазиси с процъфтяващи и уникални по рода си популации и цели екосистеми подхранвани от нашите водоеми.
Резервати като Сребърна, Камчия, Ропотамо, Атанасовско езеро, а и някой от островите на река Дунав са дом и последна крепост за много ценни и уникални видове от животинския и растителен свят. Египетският лешояд и черния щъркел по Русенски Лом, кормораните и чаплите по Дунав, пеликаните в Сребърна, белочелите гъски по крайморските езера както и много видове земноводни и влечуги, са само част от редките представители посещаващи и обитаващи нашите крайморски и крайречни места.От изключително значение за биоразнообразието са и растителните видове като лонгозът на Камчия,съсънката и лопена по Русенски Лом,водните лилии по Ропотамо както и някой вековни дървета по поречията и много други.
Всички те са важни играчи в биоравновесието и кръговрата,от които сме част и ние хората.Важно е да се спомене,че през нашата страна минава главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка.Колонии от застрашени видове,намират пристан по нашите крайморски и крайречни езера избуяли с дивна растителност,оформящи изумителни гледки,пълни с живот. Разбира се,не е късно да спасим поне това,което е останало,за да може по естествен ред то да се развие и процъфти наново и да продължи своето съществуване запазвайки природното равновесие,от което толкова много зависим.
Отровният ефект от нашата индустриализация и трупане на благосъстояние отдавна вече се наблюдава в много наши големи и древни реки,пропити с история и даващи живот на хиляди растителни и животински видове,голяма част от които вече са унищожени.Мътните води на Марица,Арда,Осъм,Янтра и др, с полу и на места напълно разрушени екосистеми,напълно отровената от девненските `Соди`,Провадийска река, ни показват негативното влияние,което понасят тези басейни от нашата дейност.Дългата редица от бумтящи и ревящи промишлени предприятия,селскостопански обекти и др, обслужвани от водите на тези реки,налага пресичане на престъпната небрежност и спешно спасяване на всичко засегнато.
Налага пречистване на отпадните води,пестене и лимитиране на потреблението(капковото напояване,смяна на водното с въздушно охлаждане,въвеждане на безводни и маловодни технологии и др.), прилагане на строг контрол на водоползването, на количеството и качеството на отпадните води от различните производства, бита и от други дейности.Известни са много методи за пестене и опазване на сладководните басейни,които биха спасили много от техните обитатели. Затова е важно,изключително важно, тези мерки да се вземат под внимание от всички и всеки да създаде и отгледа у себе си културата на съвестния гражданин обичащ земята си, като я пази и поддържа възможно най-чиста и годна за живот.
Изграждайки си твърда позиция за опазването на нашите води и живите организми,които ги обитават ,ние ще се превърнем в едни по-добри и съвестни стопани на природните богатства на България.Макар и бедна на водни ресурси,разпределени неравномерно по територията й,нашата страна притежава изумително разнообразие от растителни и животински видове,чиито любим дом са същите тези застрашени водоеми.Тяхното опазване е не само наш дълг,а и нещо ,от което зависи самото ни съществуване.Като част от кръговрата и биоравновесието,като разумни същества,знаещи и можещи, ние трябва да укротим вредното си влияние върху природата и да заживеем в хармония с нея ,защото това е жизнено необходимо за нас и нашите бъдещи поколения.
