Ф ренският Национален фронт има всички основания да е доволен от разширяването на ЕС, което толкова бе критикувал, пише парижкият вестник "Либерасион".
Благодарение на присъединяването към ЕС на България и Румъния - две страни, които носят в багажа си крайнодесни депутати, Националният фронт най-после може да основе политическа група в Европейския парламент, където от 1994 г. бе принуден да заема банки на депутати без парламентарна фракция.
Брюно Голниш (Gollnisch.com), председателят на новата група, наречена "Идентичност, традиция, суверенитет", не скри радостта си, че най-после е постигнал своята цел след дванайсет години "чистилище": "Бяхме подложени на силен натиск да не се съставя тази група. Засега сме двайсет души, представляващи седем националности", казва той.
Крайната десница има чувство за попътен вятър - евроскептичната и националистическа вълна, преминаваща през старите членки на ЕС, съвсем не е пощадила бившите народни демокрации.
Разширяването не донесе нито един депутат на Зелените, но представители на екстремистки, расистки и антисемитски партии "се изляха" в Страсбург, пише още "Либерасион".
Седем депутати от Националния фронт ще трябва да съжителстват с трима свои колеги от фламандската сепаратистка партия "Влаамс беланг" (Фламандски интерес), която призовава за разпадане на Белгия, допълва "Фигаро".
В разнородната група ще видим още внучката на Дучето - Алесандра Мусолини, британеца Ашли Моут, чиято антиевропейска Партия на независимостта се старае да "трупа дивиденти" от финансовите скандали в ЕС, както и петима депутати от партия "Велика Румъния" и българина Димитър Стоянов от партия "Атака".
Последните две формации имат репутация на антисемитски и враждебно настроени към циганите, отбелязва "Фигаро".
Възможно е към крайнодясната група в ЕП в бъдеще да се присъединят и евродепутати от Лигата на полските семейства, обвинена в антисемитски и антихомосексуални изказвания.
