НОВА ЗЕМЯ, НОВИ КАПКИ ВОДА...

П�п �пичаме се на слънце като гущери от седем часа. Кожата ми не изгаря за разлика от кожата на новите пришълци – земляните. Те дойдоха тук след втория потоп на Земята, но не с ковчега на Ной, а с високоскоростни ракети. Ако се върна към спомените си, същите до известна степен наподобяват метални термоси или куршуми. В D–то на паметта ми е съхранено инфо за структурата на човешките тъкани. Новите се приспособяват към условията с неистови болки – в костите им се натрупват шлаки, стомасите им са с язви, а лекарствата съвсем ги досъсипват. Водата е най-евтиното лекарство, но тук струва повече от къщите им. Всички до един са били богати или пък са избрани от Правителството по някакви заслуги. Струва ми се, че е извършена човешка селекция заради повтарящите се Содоми и Гомори в земното пространство. Информацията ми не е потвърдена, а е просто едно предположение, ако разбира се все още мога да мисля човешки, а не програмирано.

Ние се намираме доста по-близо до Слънцето в сравнение със Земята. Също като пришълците сме хора, но поколения преди мен са регенерирали успешно. Били сме неколцина, а наш водач е бил обявения за мъртъв Юрий Гагарин. Това се е случило по време на тайна мисия, а при последната си той е успял да се пренастрои така, че се е вмъкнал в друго по-висше  измерение.

При нас водата струва повече от парите, златото и последните нано технологии на многотечностните вещества. Кожата ни е покрита с фини люспи, наподобяващи мидени черупки. Плътта ни е като силиконова, а кръвта ни почти се реже. Дишаме бавно, пулсът ни е слаб. Аортите ни не се запушват, незнаем какво са лош холестерол и бактерии. Били сме тествани многократно здравословно преди и са ни сформирали почти като мечтания на Хитлер арийски отбор – всички сме със сини очи, светли, руси и слаби. Може да се каже, че сме и плод на таен експеримент, при това успешен. Размножаваме се бързо, без ласки и секс, затова и бързо напълнихме планетата. Устойчиви сме на променливи условия, лесно се адаптираме към промените. Учените са знаели, че на Земята ще настъпи засушаване. Очаквали са океаните да станат колкото човешки шепи, а реките – тънки конци за шиене.

Включени сме в мащабна система за нови видове. Можем да бъдем хранени чрез нея в случай на нужда, да бъдем енергизирани и дори да бъдем разпознаваеми откъм евентуални бъдещи действия, които ако системата не одобри, дори биваме парирани.

Предишното ни обиталище Земята беше прeвърнато в голям всеяд организъм. Хората унищожиха горите. Отровиха с химикали почвата и водите и популацията им започна постепенно да намалява. Нас пратиха тук за проучвания, като предварително изтеглиха течностите в телата ни и ни вкараха серум, чрез който престанахме да усещаме жажда и нужда от вода. Постепенно започнахме да се приспособяваме към условията на живот.

Често се движим като влечуги, можем да пълзим по дърветата и ни стига за храна една таблетка синтезирана храна, ако не намерим нещо наоколо или в нет магазините. Пазари няма, ние не сме програмирани да продаваме и осъществяваме търговия. Системата ни осигурява всичко и до известна степен тя определя според наличията си и нашите желания и потребности от храна или друго.

Богатите пришълци пристигнаха с някои от вредните си навици, но системата не унищожи всички, а остави един. Те не ходят на корида, макар че тук има бикоподобни и не участват в надпревари с агресивни петли и кучета. Не играят покер и черно тото. Забавленията им са безумно скъпи, защото не ползват материята на планетата ни. Капка вода, поставена в бронирани кутия под въздействие на музика променя структурата си и чрез енерголайзери земляните залагат в желание да отгатнат евентуалната промяна. Системата е заложила възможност за успех 1:1 000 000, но тръпката се поддържа допълнително с таблетките храна на новоселците. А това е нещо, което не знаят. При неуспех играчите губят придобивките и позициите си в йерархията, както и болкоуспокояващите. Повечето от тях започват да осъзнават колко е струвала лакомията на хората и тяхното безочливо пилеене и унищожаване на природата. Вероятно страданието е крачка към духовно израстване. Успелите все пак получават капката вода, която ги дарява със спокоен живот и подмладяване с около сто земни години.

Таксите за тези забавления отиват във Фонд за доизграждане на умален образ на Земята на съседна на нея планета, за чието съществуване никога не сме знаели заради външния й филтър. Вече успешно я проучихме и установихме, че можем да живеем почти както преди. Понякога при намалени честоти на подаването на импулси в системата се сещаме за части от секундата за миналото...но...спомени...

На новата планета има известни количества вода, както и условия тя да бъде в трите й агрегатни състояния. Съхраняваме я в стерилни тунели, далече от светлината. Пренесохме такава и от Земята, малко преди сухото й умиране и самозапалване. Пречистихме я от химикали, торове и оплодихме всяка нейна клетка подобно на човешките. Получените ембриони се делят и те раждат нови деца - капки. Бременноста трае повече от 17 човешки месеца, за да се получи сложен многоклетъчен организъм. Вече експериментираме и можем да изпаряваме водата, но дъждът вали вместо на капки на локви. В бъдеще трябва да усъвършенстваме големината на капките, за да спасим посевите или да измислим нови едри и устойчви видове.

Вече сме създали подземни езера, прокарали сме тунели на няколко изкуствени реки, една от които изведохме на повърхността с цел изпарение, след като създадохме привличане и налягане. Продължаваме с размножаването на бебетата-капки. Надяваме се водният народ да расте с по-усилени темпове.

Вярваме, че дори и да минат стотици години, нашият видоизменен род ще възвърне радостта от водата и ние отново ще устроим нашата нова Земя, която ще съхраняваме и пазим разумно. Всъщност не знам защо изобщо трябваше да научаваме всичко с болка и страдание и уроците ни да носят вкус на кръв, отрови и прегрешения.