Нб бходима бе футуристична технология, за да се постигне
една от най-лошите екологични катастрофи, регистрирани досега.
Но без такава технология "Бритиш петролиъм" (БП) нямаше да може
въобще да сондира кладенеца "Дийпуотър хърайзън".
Въпреки това за
всички, които си спомнят историята на БП по отношение на
околната среда, катастрофата в Мексиканския залив навява странно
позабравено чувство, напомнящо за събитията, довели до първия
Ден на земята преди 40 години.
И може би, само може би, катастрофата ще помогне да се
обърне дългият политически спад на движението за опазване на
околната среда - спад, който до голяма степен бе причинен от
нашия успех в намаляването на едно изключително видимо
замърсяване.
Ако е така, може да се окаже, че всяко зло е за
добро.
Движението за защита на околната среда започна в отговор на
замърсяване, което всички можеха да видят. Разливът в залива
напомня за случая през 1969 г., когато петрол покри крайбрежието
на Санта Барбара.
1969 г. обаче бе и годината, когато река
Кайъхога, която минава през Кливланд, избухна в пламъци.
Междувременно езерото Ери бе обявено за изцяло "мъртво", тъй
като водите му бяха замърсени с буйнорастящи водорасли. Големи
американски градове пък - особено, но и не само Лос Анджелис -
често потъваха в гъст парлив смог.
Не бе толкова трудно, предвид обстоятелствата, да се
мобилизира политическа подкрепа за действия. Беше основана
Агенцията за защита на околната среда, влезе в сила Законът за
чистата вода и Америка започна да бележи напредък по
най-видимите екологични проблеми.
Качеството на въздуха се
подобри: предупрежденията за смог в Лос Анджелис, които бяха над 100 за година, станаха редки. Реките спряха да горят,
а някои станаха отново годни за плуване. Езерото Ери отново се
върна към живот отчасти заради забрана за използване на прахове
за пране, съдържащи фосфати.
Въпреки това тази история на успех има и неприятна страна
Една от причините за това е, че с намаляване на видимото
замърсяване намаля и обществената загриженост по екологични
въпроси.
Според скорошно проучване на "Галъп" американците сега
се тревожат по-малко по серия екопроблеми, отколкото
когато и да било през последните 20 години.
Този спад в загрижеността щеше да е хубаво нещо, ако
въпросът се свеждаше само до видимото замърсяване, но това,
разбира се, не е така. Парниковите газове например представляват
по-голяма заплаха от смога или горящите реки.
Трудно е обаче
обществеността да се фокусира върху форма на замърсяване, която
е невидима и чийто ефект се разгръща в продължение на
десетилетия, а не на дни.
Загубата на обществен интерес не е единственото
отрицателно последствие от намаляването на видимото замърсяване.
С избледняването на спомена от фотогеничните кризи от 60-те и
70-те години консерваторите започнаха отново да дават отпор на
закони за опазване на околната среда.
Голяма част от съпротивата прие форма на
искания
екологичните ограничения да се смекчат
Имаше обаче и опити
поддръжниците на засилена защита на околната среда да се
представят или като екстремисти - "еконацисти", според Ръш Лимбо -
или като упадъчни либерални сноби, опитващи се да наложат
естетичните се предпочитания върху обикновените американци.
(Със
съжаление ще кажа, че дългогодишните усилия да се блокира
изграждането на ферма от вятърни генератори на Кейп Код, която
най-после може би ще е готова благодарение на администрацията на
Барак Обама, се вписа добре в тази карикатура).
И нека да си признаем: като цяло антиприродозащитниците
печелеха спора, поне що се отнася до общественото мнение.
И тогава се случи катастрофата в Мексиканския залив.
Изведнъж разрушаването на околната среда отново стана
фотогенично.
Повечето противници на движението за опазване на околната
среда си мълчаха за катастрофата.
Истина е, че Лимбо - за когото
се твърди, че е на практика лидер на Републиканската партия -
бързо предположи, че природозащитници може да са взривили
платформата, за да спрат по-нататъшно сондиране в крайбрежните
води.
Тази забележка обаче вероятно бе знак за отчаяние: Лимбо
знае, че думите му удариха на голям камък.
Защото разливът напомня недвусмислено, че околната
среда няма да се погрижи сама за себе си, че освен ако не е
внимателно наблюдавана и регулирана, всяка съвременна технология
или индустрия може твърде лесно да нанася ужасяващи щети върху
планетата.
Дали Америка ще си вземе бележка? Зависи много от
лидерството й
Президентът Обама най-вече трябва да се възползва
от момента, той трябва да застане срещу тълпата, скандираща
"Сондирайте, сондирайте", и да каже на Америка, че нанасянето на
необратима катастрофа на околната среда заради няколко барела
петрол - количество, което едва ли ще повлияе на нашата
зависимост от внос, е ужасна сделка.
Истина е, че Обама не е в толкова добра позиция, за да
превърне този момент в поука.
Само преди месец той обяви план,
позволяващ сондиране в голяма част от Атлантическото крайбрежие
- ход, който шокира мнозина от поддръжниците му и го затруднява
да има сега моралното предимство в спора.
Той обаче трябва да отиде по-далеч. Катастрофата в залива
представлява възможност, шанс да се улови отново част от духа на
първия Ден на земята.
И ако това стане, от този екологичен
кошмар може да излезе нещо добро.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
