Никита Михалков на "София филм фест"

Никита Михалков получи Наградата на София за цялостен принос в киноизкуството на специална церемония в рамките на 12-ия "София филм фест" (cinema.bg/sff).

Последният му филм "12" - римейк на класическия "Дванадесет разгневени мъже" на Сидни Лъмет, удостоен със специален "Златен лъв" на фестивала във Венеция, беше представен на руската гала вечер на софийския фестивал.

В София вчера Михалков даде пресконференция и разговаря с киномани.

Той разказа как е заснел "12", какво мисли за европейската цивилизация и култура, обясни смисъла на руската власт и призна, че обожава българска ракия.

"Филмът на американския режисьор Сидни Лъмет "12 разгневени мъже" е филм за тържеството на американския закон. Това е революционен за времето си филм.

Нашият "12" е огледално противоположен, защото в Русия закон без милосърдие е невъзможен. Не казвам, че така е добре, но е така.

Винаги съм смятал, че филмът не би бил понятен извън Русия, и даже се изненадах от интереса към него на фестивала във Венеция и от "Златния лъв", който получихме.

Основният проблем, който поставя и "12" е, че ние сме длъжни да разговаряме един с друг, за да не стават толкова много конфликти и убийства", обясни Никита Михалков.

Той смята, че

в Русия свободата често се превръща в слободия, а това води до хаос.

"Не смятам моята мисия за политическа. Аз духовно, като артист дойдох, за да представя новия си филм "12", каза той в отговор на въпрос.

И заяви, че днес "повече от всякога е нужна консолидация на славянските народи, особено на Балканите".

"На виртуалния и на културния "макдоналдс" могат да се противопоставят едниствено славянството и православието, но не ме вземайте за истеричен панславист",каза режисьорът.

"Човечеството загуби уважение към живота и смъртта. И на екрана ние вече не се интересуваме защо убиват, а как убиват", каза режисьорът.

Според него културната индивидуалност на всеки народ изисква внимание, за да бъде разбрана. "Защото ние не искаме да бъдем разбираеми, а искаме да бъдем разбрани.

Във филма и в действителността основното е достатъчно ли е на въпроса "Нow are you?" да получим отговор "I`m fine! Защо не казваме как наистина живеем? Защото няма кой да ни чуе, защото така сме свикнали".

А ето как Никита Михалков обяснява уникалността на руската държавност: "За мен образът на Русия се отъждествява с кръст, чийто вертикал е властта, а хоризонталът е изграден от културата и икономиката. И без вертикала на властта всичко в Русия става безсмислено.

Упрекват ме понякога, че подобно мнение би довело до тоталитаризъм и до отсъствие на свобода. Това не е вярно. Поне не за Русия, защото този вертикал се определя от огромния мащаб на страната ни", коментира режисьорът.

Посещението на големия режисьор е част от

мащабния проект на представяне на руската култура у нас през 2008 г.

Името му се асоциира с едни от най-големите шедьоври на руското кино. (Вж. филмография в imdb.com)

Роден е на 21 октомври 1945 г. в Москва. Баща му - Сергей Михалков, е поет и драматург, автор на популярни детски стихове и на текста на химна на Съветския съюз. Майка му - Наталия Кончаловска - поетеса и преводач. Брат му е известният режисьор Андрей Кончаловски.

В киното

Никита се снима за първи път на 14 години

През 1960 г. играе малка роля във филма "Тучи над Борском", а през 1961 - в "Приключения Кроша". Учи в актьорската школа на театралното училище "Шчукин" през 1963-1966 г. и още в първата учебна година се превръща в знаменитост с първата си главна роля в киното при Георгий Данелия в "Аз крача из Москва". Там изпява популярната и до днес едноименна песен и така младият Михалков става доста известен.

Прехвърля се във втори курс на режисьорския факултет на ВГИК (vgik-edu.ru) в класа на Михаил Ром. През 1971 завършва ВГИК с дебютния си късометражен филм "Спокоен ден в края на войната", след което за изненада на всички отбива военната си служба в атомна подводница в Камчатка.

През 1974 г. на екраните излиза първият му филм като режисьор -

"Свой сред чужди, чужд сред свои"

Действието се развива през 20-те години в малко градче в южна Русия. Идва краят на Гражданската война, но пълната победа на болшевиките е още далеч. В района активно действат бандити и петима приятели - бивши червени бойци, влизат в смъртна схватка с тях. В същото време изгубен златен товар поставя на изпитание и приятелството между самите тях. Подозрение в предателство и смъртна опасност - не е ли това твърде много за един човек?

Още с тази история Никита Михалков започва да търси свой собствен път в киното, Десетилетието 1974-1984 г. преминава много плодотворно за режисьора. Той разкрива пълноценно потенциала си като почти всяка година представя нова лента, на която по правило е и сценарист, като същевременно не се страхува да ескпериментира в различните жанрове.

Демонстрира майстроство в стила в мелодрамата с "Робиня на любовта" (1975), дава своите екранни интерпретации по литературни произведения с "Незавършена пиеса за механично пиано" (1977) - по А.П. Чехов и "Няколко дни от живота на Обломов" (1980) по Ив. Гончаров.

Опитва сили в психологическата драма като екранизира театрални пиеси: "Пет вечери" (1979) и "Без свидетели" (1983) и отново залага на мелодрама - "Роднини" (1981). Филмите му получават международно признание, печелят награди на световни фестивали.

Още през 70-те години се

развихря и страстта му в актьорската професия

в която през годините регистрира галерия запомнящи се роли, особено в "Сибириада" (1979) при брат си Андрей Кончаловски, в "Гара за двама" (1982) и "Жесток романс" (1984) на Елдар Разянов.

Актьорското му амлоа се превръща в запазена марка и в собствените му продукции - още от дебюта "Свой сред чужди, чужд сред свои" до "Изпепелени от слънцето" (1994, удостоен с "Оскар"), "Сибирският бръснар" (1999) и "Статски съветник" (2005).

За разлика от повечето си колеги Никита Михалков посреща критично Горбачовата перестройка. На знаменития Пети конгрес на съветските кинематографисти през 1986 г. той прави неочаквано остро изказване в защита на Сергей Бондарчук, признавайки обективно неговите заслуги за съветското кино с класически произведения като "Съдбата на човека", "Война и мир" и "Те се сражаваха за родината".

Това го изключва от ръководните органи на съюза и настройва срещу него голяма група критици, както и всички привърженици на новото мислене и перестройката.

Михалков продължава по вече утъпкания си път в киното и това ясно личи със следващата му продукция "Очи черные" (1987) с Марчело Мастрояни в главната роля, която се радва на огромен успех по световните кинофоруми, включително и в България, но е заклемейна от критиката в бившия СССР.

Своите творчески позиции Михалков защитава и чрез продуцентската си дейност в обединието "Трите Т" -

Творчество, Товарищество, Труд

създадено от самия него през 1989 г., което съществува и днес. В началото на 90-те, Никита Михалков е абсолютно наясно накъде отиват нещата, затова започва да снима продукции, които освен позиция притежават и притегателна сила за масовия зрител. И отново успява не само да се хареса на фестивалната публика, но и да напълни киносалоните със зрители.

Не е случаен и последвалия успех: "Урга" (1991) - притча за монголска семейна двойка, живееща из степите на Манджурия. Филмът, който е финансиран от френски продуцент, получава шумен отзвук на световните кинофестивали, събира цял куп награди и получава номинация за "Оскар".

През 1993 г. режисьорът завършва "Анна. От 6 до 18", сниман 12 години и проследяващ живота на дъщеря му. Филмът е отличен с европейската награда "Феликс". Година по-късно е готов "Изпепелени от слънцето", който отвежда в спокойното лято на 1936 г., в дачата на полковник Котов (Никита Михалков), където той се насладава на почивка сред семейството си.

Идилията е леко разстроена от пристигането на младия красив братовчед Митя (Олег Меншиков), който омагьосва жените с магнетичното си присъствие.

Само полковникът не може да бъде излъган за истинската цел на посещението, защото извън дачата е е времето на най-зловещите сталински репресии и нощните телефонни разговори на Митя не са безобидни, нито случайни.

Филмът получи Голямата награда на фестивала в Кан, а година по-късно - и "Оскар" за най-добър чуждестранен филм. Миналата седмица Михалков съобщи в Москва, че премиерата на продължението - "Изпепелени от слънцето-2" - ще бъде през май 2010 г., а сега той работи над 12-сериен тв вариант.

"Сибирският бръснар" е може би най-личният и съкровен проект на режисьора, обяснение в любов към руската душа и към родината, където Никита не се двоуми да се появи в одеждите на самия Цар Освободител Александър Втори.

Заради гигантския бюджет и сензационните снимки в Кремъл продукцията е широко коментирана. Неслучайно руснаците се надпреварваха да гледат тричасовия епос-мелодрама-комедия.

В родината си

"Сибирският бръснар" събра повече зрители от "Титаник"

За главната женска роля е избрана британката Джулия Ормънд, която играе американката Джейн Калахан. Тя идва в Русия по бизнес, но остава там по любов. Обектът на чувствата й е 20-годишен юнкер - Олег Меншиков, който се справя перфектно с ролята, макар да е два пъти по-възрастен от героя си.

Любовната история обаче е само рамката на историята, която впечаталява с невиждана мащабност.

Повече от 35 години Никита Михалков не спира да изследва чрез киното си тайните на руската душа и драматичните сблъсъци в своята родина, да анализира грешките и успехите като се опира на църквата и монархията, да създава своя тема в киното, която защитава със страст, темперамент и много талант като режисьор, актьор, сцанарист и продуцент.

"12"

"12"

Последният му проект - "12" - през първата седмица от излизането си на екран в Русия събра 2 млн. долара приходи от продадени билети.

Филмът на руския режисьор попадна в списъка с претендентите за "Оскар" в номинацията за най-добър чуждестранен филм. В тази категория ще се състезават още осем заглавия - от тях членовете на Американската киноакадемия ще съобщят на 22 януари петте номинирани ленти, от които ще бъде избран победителя.