Б ившата министърка на отбраната на Япония, 56-годишната Юрико Коике, официално обяви, че се кандидатира за министър-председател, "за да бъде преодоляна безизходицата, в която се намира японското общество", предадоха информационните агенции.
Жена кандидат за премиерския пост - това се случва за пръв път в японската история, посочва БТА.
Юрико Коике е депутат, претендент за висшия пост в управляващата Либерално-демократическа партия (ЛДП). На 22 септември трябва да бъде избран нов лидер, след като досегашният премиер и председател на партията Ясуо Фукуда подаде оставка.
Партията има мнозинство в парламента и новият ръководител със сигурност ще оглави кабинета.
Коике съобщи на пресконференция днес, че е събрала 20-те подписа на дейци от ръководството на ЛДП, необходими, за да кандидатства за висшия партиен пост. "Основна идея на моята политика ще бъде реформата", подчерта тя.
Юрико Коике ще трябва да се бори със седем други обявили до сега кандидатурите си кандидати. В партията й има и известни съмнения, че ще може да спечели срещу основния фаворит - бившия външен министър Таро Асо.
Асо се обявява за нов подем в икономиката, който ще изисква нови разходи, докато Коике е близка до бившия премиер Джуничиро Коидзуми (управлявал от 2001 до 2006 г.), който прокара либерални реформи и призова да се спазва бюджетна дисциплина, поясняват агенциите.
Някогашната телевизионна водеща Юрико Коике за кратко беше начело на военното министерство от 4 юли до 27 август 2007 г. като първата жена на този пост. Напусна сама, за да попречи на опитите да бъде вкарана в голям финансов скандал. Преди това е била министър на околната среда и държавен министър за Окинава и северните региони в третия кабинет на Коидзуми.
След като завършила гимназия в Япония, Коике се е дипломирала в специалността социологияа в Университета в Кайро. Работила като преводачка и журналистка и натрупала авторитет като познавач и анализатор на арабския език и култура.
През 1992 г. влиза в парламента в Токио с листата на Нова японска партия, след това се прехвърля последователно в Новата прогресивна партия, в Либералната партия, в Консевативната партия и накрая - в Либерално-демократическа партия (ЛДП).
