Б елград и Прищина не успяха да постигнат споразумение за бъдещия статут на Косово. Това е основният извод от заключителния кръг преговори, който завърши в австрийския курорт Баден.
Преговорите се водеха в продължение на три дни с посредничеството на "тройката" на Контактната група, в която влизат дипломати от ЕС, Русия и САЩ.
Постигането на съгласие по въпроса за статута се оказа невъзможно, заяви след края на срещата с делегацията на Сърбия бъдещият косовски премиер Хашим Тачи.
"Повече преговори със Сърбия няма да има. Независимостта е началото и краят на нашата визия за Косово", каза косовският президент Фатмир Сейдиу.
След като тройката международни посредници предаде на 10 декември своя доклад на генералния секретар на ООН, Прищина "ще продължи сътрудничеството само със своите партньори във Вашингтон и Брюксел", заяви още Тачи.
Представителят на ЕС в тройката международни посредници Волфганг Ишингер подчерта, че конференцията в Баден бележи края на преките преговори за статута на Косово.
Сърбите и косовските албанци трябва да подкрепят ангажимента си към мира и диалога след края на преговорите, каза още той.
Пратеникът на САЩ Франк Уизнър заяви, че мирът в региона е до голяма степен заложен на карта. Заедно с Ишингер той призова двете страни да спазят обещанията си да запазят мира и диалога след края на официалните преговори.
Уизнър заяви, че съществува очевидно напрежение в размирния регион. Няма незабавна перспектива за насилие, но ние навлизаме в едно много трудно време, смята той.
Русия настояваше и продължава да настоява за договорено, компромисно решение, заяви руският представител Александър Боцан-Харченко.
"Администрацията на ООН, която от 1999 г. управлява Косово като протекторат, досега за съжаление не успя да постигне стабилност. Очевидно е, че първо трябва да се реши въпросът за статута на Косово и едва след това може да се очаква трайно стабилизиране", коментира Леополд Маурер, съветник за Косово към Дирекция "Разширяване" на ЕК, цитиран от радио "Дойче веле".
Русия е против независимостта
Тази оценка на европейския чиновник се споделя от повечето наблюдатели, но не и от всички политически сили, които се опитват да решат косовския проблем. Например руският посланик в Австрия Станислав Осадчий от името на своето правителство отново призова да не се прибързва:
"Русия се опира на международното право и на резолюциите на Съвета за сигурност. Нека не забравяме, че решаването на косовския въпрос в различни региони на света може да бъде интерпретирано като прецедент.
Едностранно обявената независимост може да окаже въздействия далеч отвъд границите на Балканите. Ще ги усетим дори ние в пространството на ОНД, където Русия носи и особена отговорност в някои кризисни области.
Тъкмо поради това ние продължаваме да залагаме на уреждане на проблема чрез преговори, без някакви изкуствени срокове", обяснява Осадчий.
Моделът ФРГ-ГДР?
"Междувременно се предложиха какви ли не модели, например хонконгският. Имаше идея също така да се повтори Основният договор от 1972 г. между тогавашните ФРГ и ГДР, който - така да се каже - успя да намери квадратурата на кръга: ГДР беше призната, без да се засяга териториалната цялост на Германия. Но тази идея беше отхвърлена", коментира още Мауер.
Той съобщи още, че на срещата на върха НАТО-Русия на 7 декември в кулоарите също ще бъде търсено решение за Косово.
На 10 декември изтича срокът за намиране на решение. Тъкмо тази дата виси като Дамоклев меч над всички посредници, защото косовските албанци нееднократно предупреждават, че след нея се чувстват свободни да обявят независимост, припомня "Дойче веле".
Австрийският дипломат констатира с горчива ирония:
"Коледно чудо..."
Вярно, случват се и коледни чудеса, но най-вероятно ние няма да можем да предложим решение и така най-късно през януари косовските албанци може би ще обявят своята независимост, коментира той и припомни, че Еврокомисията е поела ангажимента да гарантира икономическото положение и прилагането на другите европейски стандарти в Косово през следващите години.
"Знаем, че ако Косово обяви независимост, могат да се развият няколко различни сценария.
Северната част на провинцията все още е много силно свързана с Белград, т.е. на практика не е интегрирана в администрацията на Косово.
Говори се, че е възможно отделяне, което пък от своя страна може да се отрази върху Босна, където Република Сръбска в последно време не води особено солидарна политика с останалите две националности.
Разделянето на Косово може да се отрази и върху Македония, където има голямо албанско малцинство с трайни тенденции към обособяване.
Нека да не забравяме и долината Прешево в Южна Сърбия, където живее голямо албанско малцинство, което също може да създаде проблеми", призовава Мауер.
ЕС очаква още страни от региона
"Вече сериозно мислим как да обвържем Сърбия с европейската перспектива. След като Карла дел Понте ни увери, че сътрудничеството страната с Трибунала в Хага срещу военнопрестъпниците е много добро, ние парафирахме Споразумението за асоцииране и стабилизиране с Белград.
Но за да се подпише то, Сърбия трябва да изпълни едно от главните условия: да предаде на трибунала в Хага генерал Ратко Младич.
Сърбия технически е готова за преговори за еврочленство, но именно фактът, че Младич още не е изправен пред Трибунала, пречи на прогреса в отношенията й с ЕС.
Освен това в Брюксел много внимателно ще наблюдават и реакциите на Белград, ако и когато Косово обяви независимост. Това е още един тест за готовността на страната да започне преговори за присъединяването към ЕС", коментира евродипломатът.
"На Балканите в момента има няколко вида кандидати за еврочленство.
Първо - Хърватия, с която преговорите вървят много добре. Все още ни тревожат обаче проблемите, които тя има със Словения във връзка с гранични спорове.
В Словения една радикална партия вече дори настоява да се проведе референдум дали Хърватия да бъде допусната до еврочленство, а това естествено ни тревожи.
Тъкмо поради това ние ще поставим като твърдо условие за бъдещото еврочленство тези гранични спорове да бъдат уредени преди приемането.
Хърватия има още да работи и по завръщането на бежанците, по приватизацията и по изграждането на административния си капацитет.
Ако сме реалисти и като имаме предвид, че ратификацията на договорите за еврочленство е дълъг процес, който трае поне една година, Хърватия ще стане член на ЕС някъде през 2010 година", казва той.
"Имаме споразумения за стабилизиране с Македония, Албания и Черна гора.
Македония получи отрано статут на кандидат - най-вече благодарение на това, че уреди конфликта с албанците и беше подписано Охридското споразумение. Но преговорите още не са започнали, понеже политическата обстановка в страната не е стабилна.
Албания се разви много добре, от най-бедната европейска страна тя в момента се движи като истинско икономическо чудо. Частното предприемачество върви добре, политически страната е стабилна.
С други думи напоследък казваме, че Албания е най-безпроблемната страна в региона. Колкото до Черна гора - тя се разви добре, имаме вече подписано споразумение, черногорците вероятно всеки момент ще подадат молба за членство", обяснява Мауер.
100 години след Сараевския атентат
"По-сложно е положението с Босна и Херцеговина. С нея все още няма Споразумение за асоцииране, защото не е осъществена полицейската реформа. Докато тя не мине, готовото споразумение няма да се парафира.
Пактът за стабилност постигна много, но сега приключва и ще бъде заменен от Регионален съвет със седалище в Сараево. Страните вече сами ще осъществяват регионалното си сътрудничество.
Ние активно подпомагаме това сътрудничество и много се надяваме, че в страните от ЕС ще се наложи положително отношение към региона. Така че през идните две години да можем да стартираме преговори за присъединяването им.
Проектът е през 2014 година, когато през юни се навършват сто години от атентата в Сараево и началото на Първата световна война, вече да приемем балканските страни и да подсигурим стабилността и мира и в този регион", завършва той.
