"Мръсна политика - една оставка не е достатъчна за изчистване на България" - под това заглавие сп. "Икономист" публикува статия, в която се казва:
"Румен Петков признава, че като министър на вътрешните работи се е срещнал с лидерите на организираната престъпност в България през 2006 г. Той твърди, че каузата му е била добра: да поиска от тях да спрат да се стрелят един друг през решаващите седмици преди присъединяването на страната към Европейския съюз.
Неволите на България с престъпността и корупцията
се нуждаят от нещо повече от временно прекратяване на огъня. Разстрелите в престъпния свят, нито един от които не бе разкрит, бяха възобновени: въоръжени мъже убиха миналата седмица най-известния автор на книги за мафията в България - Георги Стоев, и мениджъра на енергийна компания с противоречива история.
Под натиска на Европейския съюз Петков подаде оставка тази седмица, след като изтекъл доклад на разузнаването показа, че наркобанда е получавала свръхсекретни документи от служители на оглавяваното от него министерство, а хора, занимаващи се с незаконно производство на алкохол, са дали пари на високопоставен полицай в замяна на информация и унищожаването на уличаващи ги доказателства.
Представители на Европейския съюз от дълго време се безпокоят, че всички сведения, които споделят с българските си партньори, ще достигнат до гангстерите.
Еврократи заявяват, че са изразили възражения срещу
хулиганското поведение на Румен Петков;
източник от ЕС казва, че той обичал да "ни натрива носа заради факта, че България сега е страна членка".
Това е позиция, която не всички споделят. Заместник-председателят на
Европейската комисия Франко Фратини отиде да кара ски с Петков миналата година и го похвали.
Европейският съюз обаче вече замрази участието на България в някои програми заради корупцията. През юли той ще даде оценка на цялостния напредък на страната и е възможно да спре да признава валидността на взиманите от българските съдилища решения в останалите държави членки.
Позицията на Петков стана невъзможна заради парламентарно разследване. Истинската история обаче е за политическата слабост на България.
Управляващите бивши комунисти са разделени
между, както се твърди, модерната фракция, водена от премиера Сергей Станишев, и старата гвардия около Петков.
Партия от управляващата коалиция, която представлява турското етническо
малцинство, контролира министерствата на земеделието и на околната среда - главните канали за парите от Европейския съюз.
Тя е подложена на силни критики заради сделки със земя, своеволно третиране на разрешителни за миннодобивна дейност и купуване на гласове на избори.
Станишев бе принуден наскоро да върне в правителството зам.-министър на околната среда от неговата партия, уволнен миналата година поради подозрения в корупция (впоследствие изчистени).
Докато не бе на поста, той предизвика изненада, като придоби два вестника (от собствени спестявания, според обясненията му).
Министърът на икономиката Румен Овчаров - друг комунист от "старата гвардия", подаде оставка миналата година, изпаднал в немилост, но уверяваше, че е невинен. Критиките от Брюксел и други места за тъмните афери в България продължиха.
Малко вероятно е още една оставка да промени нещо", завършва статията в "Икономист".
