С амо с две прожекции (третата е в петък от 23 ч. в Дома на киното) филмът "През вселената" се превърна в един от върховете на софийската "Киномания 2007". Премиерата на нестандартния мюзикъл беше преди месец в Ню Йорк, в повечето европейски страни предстои.
Това е филм за "революцията на цветята", за надеждите и проблемите на младежите от 60-те години на миналия век.
Красавецът Джуд (в ролята играе и пее англичанинът Джим Стърджес), работник в корабостроителница в Ливърпул, пристига незаконно в САЩ и попада в разюзданата атмосфера на манхатънския артистичен квартал "Гринич вилидж".
Времето е тревожно: войната във Виетнам, където гинат хиляди американски момчета, расови вълнения в щатите, убийството на Мартин Лутър Кинг, хипитата.
Заедно с новия си приятел Макс (Джо Андерсън) - друг красавец, изключен от университета "Принстън", отрекъл се от своята фамилна и социална среда - Джуд опознава музиканти и свободни артисти, опитва се да рисува, влюбва се в Люси, сестрата на приятеля си - типично американско русо момиче от добро семейство (едва 20-годишната Ейвън Рейчъл Ууд).
Джуд се чувства свободен, животът и мечтите му са свързани само с изкуството. Само че, светът наоколо е друг: Макс е призован в казармата и е пратен във Виетнам, където тежко го раняват, а Люси с цялото си сърце се отдава на сблъскващото се с насилието на властите протестно антивоенно движение...
Сюжетът твърде много напомня мюзикъла и филма "Коса". Различното са любимите за няколко поколения
песни на "Бийтълс",
които и като музика, и като текстове изграждат структурата, визията и настроението на филма.
В интересни изпълнения и с неочаквани образи звучат "Hey Jude", "Oh! Darling" "All You Need is Love", "Let It Be", "Across The Universе", "Something", "Strawberry Fields Forever", "Lucy In The Sky With Diamonds" и др. - общо 33 песни на знаменитата ливърпулска четворка.
Филмът далеч не е само носталгичен поглед към миналото. "Исках да предам на днешните млади хора енергията и жизнеността на онези години, отговорността към масовите движения и търсенето на идентичност. Потопих се в собствените си спомени", казва 54-годишната режисьорка Джули Теймор.
"Имах по-големи братя и сестри и през 60-те виждах техните преживявания в колежа - страха от армията и любопитството към наркотиците... Бунтовният дух на онези години няма да ме напусне никога".
За правата върху музиката, но не и за оригиналните записи на "Бийтълс", продуцентите са платили 10 млн. долара, които филмът успя да върне още в първите два-три дни след пускането му по екраните в САЩ.
Родената през 1952 г. Джули Теймор разказва за драматичната любов на Джуд и Люси увлекателно, забавно и изключително зрелищно.
Тя е с авторитета на успешен постановчик на класически опери. Поставила е "Вълшебната флейта" от Моцарт в Италия и в "Метрополитън опера" в Ню Йорк, "Едип цар" на Стравински в Япония, "Саломе" на Рихард Щраус в Санкт Петербург с диригента Валери Гергиев.
Има две награди "Тони" за мюзикъла "Цар Лъв" - суперпродукция на "Уолт Дисни" на Бродуей, където е и съавторка на над 100 костюма.
Дебютът й в киното е през 2000 г. с "Тит" по трагедията на Шекспир "Тит Андроник" с Антъни Хопкинс и Джесика Ланг.
През 2003 г. световна популярност й донесе "Фрида" със Салма Хайек - 6 номинации и 2 награди "Оскар" - за грим и музика. За музиката бе отличен композиторът Елиът Голдентал (с него тя живее), който стои и зад саундтрака на "Полет във Вселената", известен е и от други впечатляващи продукции, например "Жега".
Салма Хайек, макар и доста бременна, се мярва и в "През Вселената" като изкусително сексапилна медицинска сестра. Като гуру на хипитата пее Боно, за миг се появява и Джо Кокър като клошар, който на тротоара приглася на "Come Together".
Още след първите прожекции за журналисти и критици "През Вселената" бе почти без резерви приет възторжено и обявен за "Филм на годината".
"Любовта към "Бийтълс"и интересът към психоделичните визуални ефекти от 60-те години са достатъчни, за да харесаш този филм. Той е дързък, странен и направен с толкова силно вътрешно убеждение, че нищо не може да попречи на успеха му, дори и пред онзи, който би се затруднил да го приеме сериозно", писа Джъстин Чанг в сп. "Варайъти".
Наблюдателят на "Ню Йорк таймс" възкликна: "Влюбих се в този филм!", а сайтът hollywood.com писа: "Джон Ленън би бил горд с "През Вселената".
криза, която тихо расте" />
